Юли 2012 • Брой 14

Разказвачи на истории

Стефан Аршинев, гайтанджия12 нишки традиция

Има истории, които чакат да бъдат разказани

 

Като тънък гайтан се изви  калдаръмът и все нагоре обточи белите дувари на златоградските къщи, подредени и натъкмени като девойки на сгледа. Промуши се през стройните плетове и подредените дворове и се скри в работилницата на майстора. Затрака гласовито чаркът и начена нова история.

„Занимавам се с гайтанджийство от 30 години – разказва Стефан Аршинев. – Машините ми са купени от Етъра, Габрово. Първите години работехме надомно, после, като направиха работилницата в етнографския комплекс, ги преместихме тук. Сега по цял ден плета гайтани и разказвам на любопитните посетители историята на този занаят.
А моята лична история – тя е от 12 нишки, колкото са в един гайтан. С всяка втъкавам и тъга по отиващия си занаят, и радост от добре свършената работа. Така минават дните, колкото са отредени, все е добре.”

63-годишният златоградчанин се намести между гайтанджийските чарковe, скръсти ръце и се пренесе в миналото. „Гайтанджийството е донесено от габровци още през XIX век. Пътували из Европа, били в Брашов, отишли във Виена, видели техните копринени гайтани и решили и в България да започнат да изработват такива. Проявили типичната габровска находчивост и вместо да купуват скъпите за онова време машини, започнали да влизат в работилницитe на тамошните майстори и да искат чарк по чарк, уж техните били повредени. Носели ги от Виена и ги сглобявали в Габрово.
По онова време в България коприната не била популярна, затова започнали да изработват гайтана от вълна. И до днес така е останало, хубав гайтан се прави само от вълна. С усуканите вълнени конци обточвали носии, терлици, връхни дрехи, по-често мъжки. Преди това гайтаните се правели от жените на ръка, което било много труден и бавен процес.”

... Когато следваш нишката, няма да изгубиш пътя.


Началото на механичното плетене на гайтан у нас е през първите десетилетия на XIX век с донесените от габровците виенски чаркове. По-късно много габровски ковачи преустрояват работилниците си за производство на чаркове, които продават в гайтанджийските центрове – Карлово, Калофер, Сопот, Златоград.
Задвижвани с водна сила в миналото, днес чарковете работят с електричество. Но това е единственото нововъведение в този занаят през последните два века. Машината в работилницата на майстор Стефан е с 12 шпули, затова и гайтанът, който прави той, е от 12 нишки. А броят на нишките може да е от 8 до 22. За два часа в малката работилница се изработват 60 метра гайтан. От 100 килограма прежда стават 100 килограма гайтани, а един килограм е от 300 метра гайтани.
Хубавият гайтан трябва да е нито много стегнат, нито хлабав, за да може да се шие върху абата. Машината трябва да се движи с определена скорост, а това е въпрос на навик и на умение. „След като гайтаните са изплетени, започва същинският майсторлък”, уточнява Стефан Аршинев.
„Най-напред се пърли гайтанът, за да стане гладък, без власинки. После белият гайтан (такъв е цветът на вълната) се боядисва – наклаждат се огньове, а върху тях врат казани с различни бои. Гайтаните най-често се боядисват в черно, но могат да бъдат и жълти, червени, кафяви. Изпират се и се оставят да съхнат на слънце. Когато накича стената на работилницата с току-що боядисани гайтани, тя се превръща в красива дъга от вълнени нишки. За мен това е отплатата за работата ми – цветовете от планината, намотани в моите гайтани. Вече готовата продукция отива в работилницата на терзиите, за да се подредят гайтаните върху дрехите. ”

История, писана с вълнен конец


„Навремето хората, които носели повече гайтани върху дрехите си, били по-заможните. Основната цел на гайтана е да скрие местата, където е зашит платът. Колкото повече и по красиви са гайтаните, толкова повече дрехата е неповторима.
Чувал съм, че навремето за едно попско расо отивали 200 метра гайтани, защото на всички шевове се правели по пет реда гайтани. А терзийките в нашия етнографски комплекс са изработвали дреха, покрита с 350 метра гайтани.
Неподозирани фигури могат да се правят върху плата и тогава дрехата грейва. Освен че била красива, обточената с много гайтани носия била и знак за благосъстояние. Тя показвала не само положението на този, който я носи, но и от кое село идва, с какво се занимава. В Златоград заможните хора били от лекарски фамилии, зъболекари. Имало е и търговци, които пътували и търгували с Гърция, а и отвъд Бяло море. За събор или за празник те винаги обличали най-хубавата дреха, обточена от горе до долу с красиви гайтани.”

„Няма кой да наследи след мен занаята, имам двама сина, но те живеят и работят в чужбина. Няма да се върнат в България, за да правят гайтани.”

 

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година