Юли 2012 • Брой 14

Тема За ХОРАТА

Миражът на свободата

 

Наскоро един познат ми каза: „Всяко дете се нуждае от свое собствено лично време, в което да прави, каквото си поиска.“ Прав е. Ние, възрастните, вече сме влезли в коловозите на живота си и надали бихме успели да се измъкнем от тях. Но децата са онези чудни любопитни създания, които трябва да опитват, да експериментират, да обмислят наученото, да кроят планове, да прекрачват границите, да ожулват коленете си, да падат и да стават, да се възторгват и отчайват и сами да се надъхват да започнат отново. Така, като ме гледаш на високите ми токчета, дали ще повярваш, че и аз съм ловила жаби?

 

Кубчето на Рубик наобратно

Прави ми впечатление една особена носталгия, една особена пристрастеност на моето поколение към филма Синьо лято. На пръв поглед няма обяснение защо го харесвахме и харесваме толкова, че чак телефоните на мнозина от нас звънят с мотива от него. Той просто разказваше за ваканцията на група деца в едно малко градче край море. Но ето – това беше тяхното време, време за срещи с непознати, време за опознаване на различните, време за житейски уроци, време за влюбвания, за опознаване на тъгата и смъртта, време за помъдряване и порастване. Ваканцията – различна от всяка друга.
В тези първи дни на лятото аз чакам ваканцията на сина си с такова нетърпение, сякаш е моята собствена. Несъмнено част от ангажиментите ми около неговото училище ще отпаднат, но ще се появят нови, свързани с организацията на свободното му време. А това ще превърне месеците ми в ново кубче на Рубик. Тъкмо се научих да подреждам предишното и хоп – ето ми ново! И въпреки всичко чакам – броя дните и дори ги задрасквам на домашния календар за по-специални събития. И опитвам да си изясня защо го правя. Може би защото след толкова години учене дълбоко в мен се е запазил някакъв ваканционен инстинкт. Осъзнавам обаче, че това не се случва само с мен, а с голяма част от хората по света. Защо?
В крайна сметка, ваканцията е изобретение на XX век, на времената след Първата световна война, когато се заражда и науката за туризма и се развиват различните способи големи групи от хора да бъдат „подмамени“ да променят местообитанието си за известно време. Дотогава режимът на труд и почивка в обществото бил контролиран от религиозния календар, който нито науките, нито убежденията, нито катаклизмите можели да променят.
И все пак защо?
Защото ваканцията – това е миражът на свободата, от която все повече и повече се отдалечаваме.

„Почивката след труд е една от най-добрите и чисти радости.“

Имануел Кант



Само че не всички могат да й се насладят. Огромна част от населението на планетата ни живее при условия, в които понятието „ваканция“ просто няма как да съществува. Жителите на най-бедните държави в дълбините на Черна Африка, сред сухите равнини или насред давените от наводнения низини на Азия не могат да си позволят дори и един неработен ден. И всъщност какво означава за тях един неработен ден, когато е нужно огънят, храната, топлината и безопасността да бъдат подсигурявани във всяка минута.
И все пак някой би казал, че тези хора са в перманентна ваканция. Не, това не е цинично. Не е, защото нямат ангажименти, а защото са свободни в онзи забравен от нас, първичен и по робинзоновски истински начин. Това са хора, които зависят единствено от труда си и стихиите. Изработеното в пари или в продукти веднага влиза в употреба. Те отглеждат или берат храната си, тъкат и шият сами дрехите си, не зависят от фирми, които да превеждат на определена дата заплатите им, не връщат кредити. Те живеят сякаш отвъд ръба на съвременното общество и продуктът, който произвеждат, има реална цена, много по-висока от цената на онзи, който ние си въобразяваме, че създаваме. И когато уморени се приберат в бедната си колиба, в която няма нито ток, нито течаща вода, нито пералня, печка или модерна стереоуредба, те могат да си отдъхнат, да прегърнат децата си, да отпуснат прегрелите си мускули и да заспят с мисълта, че единствено боговете им могат да закрепят или разрушат тази идилия. А междувременно ние, които имаме претенцията, че живеем по-добре от тях, дори насън ще влизаме в нови и нови подчинителни отношения с различни институции, чиито условия ще изпълняваме от следващото утро дори без да подозираме и без да имаме особено голям шанс да се измъкнем дори за планираното си бягство от цивилизацията.

„Arbeit macht frei“

Лоренц Дифенбах



В чисто социален план в миналото трудът наистина е правел човека свободен. Изразът „Трудът освобождава“ от романа на Дифенбах става печалноизвестен, след като е поставен на порталите на концентрационните лагери по заповед на фанатичния железен войник Теодор Айке. А всъщност представлява преобръщане на една реална историческа ситуация.
През Средновековието той съществувал под формата на „Градският въздух освобождава“ заради обичая, според който крепостните селяни, които останели достатъчно дълго в градска среда и вложели достатъчно количество труд за общото благо на свободните немски градове, ставали свободни граждани.

„Ако поне веднъж през живота си бяхме мислили за това „какво ни е необходимо“ със същата страст, с която планираме две седмици ваканция, бихме останали смаяни от погрешността на нашите критерии и от безсмислеността, сред която протичат дните ни“.

Дороти Канфилд Фишър



Прави ми впечатление, че в социалната мрежа е много модерно да се споделят мисли от типа на: „Животът е онова, което ти се случва, докато правиш планове“. Несъмнено всяка дума от това изречение е вярна, но освен че ги споделяме с другите, не правим нищо, за да променим начина си на живот.
„Когато животът стане твърде сложен и се почувстваме объркани, често е полезно просто да се спрем и да си припомним нашата основна цел. Когато се изправим пред усещането за объркване и безпътица, е полезно човек да отдели един час, половин ден или дори няколко дни, за да поразмисли кое ни носи истинско щастие, а после въз основа на тези разсъждения да пренастрои своите приоритети.“ Тези думи се приписват на Далай лама и сякаш дават лесната формула за щастие от живота, за правилен избор на път. Защото какво в крайна сметка е ваканцията ни? Не е ли тъкмо онзи опит да спрем, да размислим, да оценим и преоценим нещата, които се случват в ежедневието ни; да надникнем в себе си и да видим грешките и болките си. За съжаление обаче ние се включваме в някакъв режим на още по-трескаво търсене и изчисляване, за да можем да организираме няколко не по-малко уморителни дена. Да не говорим, че в повечето случаи тези няколко дена ще са нарушили крехкия баланс на финансите ни, ще са ни „вкарали“ в сложни взаимоотношения на зависимост от други хора, на които после ще трябва да връщаме услуги, а това допълнително ще ни стресира и уморява.
Проучванията на различни институти все по-често обявяват, че само хора, които са изкарали наистина много спокойна и релаксираща ваканция, се чувстват щастливи, когато се върнат към ежедневието си. Останалите обаче не само запазвали предишните си нива на щастие и стрес, ами последният дори се повишавал в последните дни от свободното време. Наскоро бе публикувано изследване на Университета в Бреда, Холандия, отново свързано с ваканциите. Изненадващо беше заключението на ръководителя на проекта Джерун Науин: „Ваканциите правят хората щастливи, но ние открихме, че очакването на ваканцията е свързано с по-високи нива на щастие, докато след почивката почти няма разлика.”

„Ваканция е да нямаш какво да правиш и да имаш цял ден на разположение, за да го правиш.“

Робърт Орбън



Е, да, би казал някой, той е хуморист и илюзионист и му е много лесно да си играе с думите и усещанията. И все пак, не е ли прав? Аз съм открила, че получавам усещане за „достатъчност“ на ваканцията в момента, в който вече започва да не ме свърта, започвам да търся книжарница, от която да си купя тефтерче и да записвам хрумналите ми идеи, когато ръцете започват да ме сърбят и изведнъж желанието да осъществя един куп планове ме залива като цунами. Явно това е онази точка на пречупване в психиката която сетивата са се разтоварили, а промяната в средата е заредила мозъка и той е готов и жаден отново да работи на пълни обороти. Натрапва ми се сравнението с един автомобил, който е бил изчистен, поправен и зареден догоре с качествено гориво – и двигателят му нетърпеливо ръмжи, за да поеме отново по пътя.
Разбира се, при едни от нас „почистването“ се получава под формата на медитация, а при други – чрез силни физически и адреналинови натоварвания. Една от основните ни грешки през ваканцията обаче е това, че постоянно се опитваме да досвършим нещо, което е изостанало, да се справим с ангажименти, които сме поели с мисълта, че ще имаме повече свободно време. Това е все едно да изтръскваме завивките на леглото, докато някой продължава да яде бисквити в него.
Да, да се избавим от трохите е трудно. Постоянно ни залива нова информация, постоянно ни се налага да се усъвършенстваме и преквалифицираме, постоянно срещаме хора, които, изглежда, са се развили по-успешно в живота от нас. Телефонът постоянно звъни и допълнително краде от „нашето си“ време. Но тръгвайки на почивка, трябва да се научим да спускаме бариери около себе си – да ограничим обажданията или да се сдобием с номер, който знаят само децата ни и един-двама от най-близките ни хора; да спрем да купуваме вестници, да оставим компютъра у дома и да си забраним да гледаме каквато и да е телевизия. Да, дори и порноканалите в хотела, съжалявам! Защото с дистанционното в ръка неусетно може да се изкушим да превключим и да попаднем на новина, която да ни притесни, ядоса, разстрои или просто да наруши започналия процес на прочистване на мозъка. И да си повтаряме, че сме истински щастливци, които могат да се насладят на няколко дена откъсване от всичко. Защото някои нямат нашия късмет.

„Завиждам на хората, които могат просто да се любуват на един залез. Аз го гледам и си мисля как би могъл да бъде заснет. Няма нищо по-гротескно за мен от ваканцията ми.“

Дъстин Хофман

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година