Юли 2012 • Брой 14

Хора

Ла МариЦелуната от лятото

 

Момиче, родено от пясъка, с тюркоазена роба и шамия в цвят портокал..., море и пустиня, ръце, нажежени до крясък, небе от сълзи, прегърнали топлото. Слънце, като спомен от гореща целувка, пътуване към себе си... Загорялото лято, приседнало кротко на пясъка... история недоразказана.

 

Очакване...

Музиката на Chambao е като приказка, която всеки сам дописва. Отваряш малкото пътно тефтерче с измачкани крайчета и твориш емоция, в която всичко е важно – капките по стъклото, усмивките на хората, морето, лятото... рисуваш, а платното ти са небето, пясъкът, морето... Музиката на Chambao e като пътуване - разходка из кривите улички на малък град, по пуст плаж, из цветните пазари на екзотична страна..., само трябва да тръгнеш. Както самата Ла Мари ми разказа, „когато имаш време за пътувания, за нови изживявания, за повече спокойствие, нещата започват да се нареждат от само себе си. Моето вдъхновение са дните пред мен, приятелите, семейството. Всички тези големи малки неща. Преди последния ни албум работихме много и без прекъсване -  концерти, записи, турнета. През 2008 беше Con otro aire, през 2009 направихме голям концерт в Патагония. Затова решихме да спрем, всеки да се занимава с нещо различно и 2010 година беше за почивка, за премисляне и откъсване.
Събрахме се отново миналата година и започнахме да работим по едноименния албум, който вече е факт. Това откъсване ми беше необходимо, за да преживея други неща, а от своя страна това ражда нови песни. Когато имам повече време за пътувания, за нови изживявания, за повече спокойствие, нещата започват да се нареждат от само себе си.“

Пътуване...

Харесвам музиката на Chambao и слушам песните им от дълго време. За мен всяка песен е спомен и всеки път споменът е завръщане или заминаване, дори преосмисляне. Споделям това с Ла Мари, а тя отговаря: „За нас албумът Chambao e специален. Мисля си, че може и да е повратен момент, краят на един етап и началото на нов, не зная. Във всеки случай в него има парчета, които звучат по нов начин, както и такива, които напомнят за другите ни албуми. Винаги търся истории, които да разкажа, истории, които те карат да твориш нови неща. Сега имахме много повече време за работа и затова и историите, разказани в него, са преживени и осмислени по един специален начин.”

Промяна...

Мисля си, че няма как, докато разкриваш толкова много от себе и да не се променяш. Промяната или нейното търсене са част от историята на музиката на групата от Малага. „Лично аз живея, учейки се, наслаждавайки се на всеки момент. От една страна, в началото беше като работа, която искаш да свършиш добре, от друга, облекчение и наслада. Концерт след концерт гласът ми ставаше по-уверен, губех срамежливостта си на сцената, започвах да се движа по-свободно и естествено. Процесът беше като пъзел, в който музиката се намества в моя живот. Трябваше да осъзная, че съм солистката на една група, да превърна тази идея в част от живота си. Погледнато отстрани, е като филм, в който си попаднал, а отвътре аз гледах да се наслаждавам без претенции. Участвам в писането на текстовете и композирането на музиката и от 2005 работя с групата на сто процента. С по-малко страх, въпреки че работя с думи, с които не съм израсла и не съм възпитана, затова избрах да говоря повече за чувства, да описвам състояния много лични и дълбоки. Именно това ми позволява да се гмурна в тези непознати води, да уча нови неща и постепенно да се превръщам в музикант, този процес е дълъг и труден, няма как да се случи от днес за утре.
След толкова години работа сега спокойно мога да кажа, че звученето ни се променя с всеки албум, включвайки в него това, което в този момент ни харесва. Най-много харесвам пространството от музика, в което промените са неизбежни. Това, което чуваш, начинът, по който се променяш, музикалните ти вкусове - всичко това влияе върху песните ни, така е и с различните инструменти, които използваме. Понякога наблягаме на строфите, друг път на припева, нямаме конкретни предпочитания, зависи от всяко парче. Правим го, докато не решим, че това е, което ни харесва, тогава всичко си идва на мястото.”

Желание...

Дали когато си намерил пътя, трябва да го променяш, или пък промяната е пътят. Необходимост ли е да търсиш винаги различното усещане и да го предаваш чрез музика?„Да, и пример за това е първата песен от албума, Al Aire („Във въздуха”), тя е и първата, която създадох. Тя казва всичко. Необходимостта да живея друг филм, нуждата да бъда повече у дома с близките, а не да бъда винаги Ла Мари изпълнителката, което нерядко ме отдалечава от хората, които обичам. Такава съм, обичам да съм близо до моя свят. Много пъти песните не се получават, докато не събереш музиката с текста, а това, което пиша междувременно, е нещо близо до дневник, малки фрагменти от това, което искам да споделя. Желанието за живот се превръща в бъдещи песни. Много обичам този етап.”

Информацията за концерта на Chambao на фестивала Elevation и пълната програма на събитието са на elevation.bg/bg/line-up

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година