Май 2012 • Брой 12

От редактора

Рецепта за щастие

Момиченцето внимателно се премести на съседния облак и с плавни движения повтори написаното преди малко. Прочете го и от този ъгъл изглеждаше по същия начин, нищо не се беше променило, липсваше съставка в тази рецепта и колкото и да се опитваше да си спомни, не успяваше. Нали само преди миг, докато беше малко момиченце, знаеше с абсолютна точност всяка съставка и беше я прилагала десетки пъти, и то за един ден. Всяка сутрин, когато се събуждаше, отваряше големите си очи и на лицето й между двете розови  страни се настаняваше огромна сънена усмивка. Бързо се измъкваше от топлото легло и отваряше широко прозореца на стаята, за да влезе денят. Това беше ритуал, който повтаряше всеки ден, и винаги резултатът беше един и същ. Усмихваше се и това я правеше щастлива. Можеше да сподели щастието си с току-що настъпилия ден. Имаше още няколко подобни ритуала за различните часове, като всеки път прибавяше по нещо различно и любопитно. Не спираше да се изненадва колко много неща могат да се случат само в рамките на ден и да останат още толкова за следващия. Малкото момиченце познаваше съставките на рецептата за щастие до съвършенство, но всеки път се изненадваше, когато нещо ново се настани сред останалите. Така живееше от доста време. Докато един ден не отвори широко прозореца и разбра, че нещо ще се случи. Прогони обаче сивата мисъл, забила се като досадно трънче в съзнанието й, и поздрави всички нацъфтели дървета, а след това и безбройните им невидими обитатели. После всички жужащи и хвърчащи в градината, премина на беседката в другия край на двора, на разхвърляните саксии с пъстри цветя и всичко, върху което се спираше погледът й. Сетне, както обикновено, си представи, че сяда на най-пухкавия и бял облак, преминаващ тромаво или по-скоро парадно на синия фон, и започна да изписва разни мисли. Харесваше това занимание, защото имаше толкова много място за писане, а и ако сбъркаше, само трябваше да изчака написаното да се разнесе във въздуха и да поправи грешката. Днес отново изписваше една по една съставките на добре познатата й рецепта за щастие. Но имаше усещането, че нещо не е наред, нещо липсва, и колкото и да се опитваше да си го спомни, сякаш през нощта някой беше влязъл в мислите й и без колбание беше изтрил точно тази съставка. Или просто беше я забравила. Всъщност беше пораснала.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година