Април 2012 • Брой 11

От редактора

Животът на калинките и други неща

Живяла някога малка сива калинка. Сред цялата палитра от цветове и настроения по земята никой не забелязвал безличната буболечка. Въпреки своята самота тя продължавала усърдно да се труди, почиствайки вредните листни въшки от листенцата. Всички останали насекоми в красивата градина се гордеели със своите окраски, перчели се едно на друго, а сивата калинка се оглеждала единствено в самотата си. Така живеела, трудела се от зори да мрак и когато й оставало време, въздишала, оплаквайки съдбата си. Един ден, било началото на пролетта, калинката се събудила, погалена от лъчите на слънцето, то сякаш й нашепвало да вярва в силите си, защото това, което прави, има значение. Така калинката започнала още по-усърдно да почиства зелените листенца и за кратко време в красивата градина не останала нито една вредна въшка. Тогава всяко листенце признателно се поклонило на малката буболечка, а тя толкова се зарадвала, че се изчервила. Крилцата й се обагрили в яркочервено и върху зеленото на градинското цвете се отличавала най-много.
Тази история за незабележимата самота на калинките прочетох неотдавна, но поводът да се спра на нея е настроението ми, провокирано от повсеместното и непрекъснато перчене на хората. Ненужното и смешно парадиране с качества и умения, които не притежават, но убедително натрапват на околните. Така излиза, че колкото повече „крещят”, перчят се, кичат се с чужди заслуги, толкова намалява процентът на това, което всъщност качествено правят гореописаните. И няма как да не е така, защото времето не стига да се съвместят толкова трудоемки дейности и едновременно с това да се посветят на нещо малко, но важно и да го вършат с цялото усърдие, на което са способни. Замислям се тогава какво ли очаква нашата красива градина на прага на пролетта, когато тези, които държат да бъдат отбелязани и не спират да се перчат, станаха толкова много, че май калинките съвсем потънаха неразбрани. Кой ще остане да почисти листните въшки, полепнали по листата, и дали, улисани в собственото си рекламиране, след време няма да се окажем без градина, в която да живеем?

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година