Февруари 2012 • Брой 10

Друга посока

Асос или щастливият край на цивилизациите

За древния град и Зевс, който се е наслаждавал на гледката

Kъде се намира Асос? Ако питаме не пътните карти, а учебниците по история – Асос е специално място. Тук се е намирал древният храм на Атина Палада и през античността трафикът на гърци, а също и пергамонци, после и персийци, римляни и византийци в района е голям. Днес мястото е встрани от големите маршрути, рядко се изсипват туристи, а местните хора живеят спокойно сред руините и приемат като нещо нормално да имат едни от най-хубавите пейзажи, познати от античността.

 

Градът е основан около 1000 година пр. Хр. и в продължение на почти две хилядолетия е важен център за целия античен свят. Аристотел полага тук основите на първата школа по философия  през IV век пр. Хр., през около 55 година сл. Хр през Асос минава и свети Павел на път за Милет. Краят на града настъпва през 1330 година, когато го превземат османските турци. След това Асос просто престава да съществува, една цивилизация е сменена с друга, а мястото е наречено Бехрамкале. Така го търси и на пътните карти на днешна Турция.

Днес от богатата история не е останало много, но е останало най-важното – гледките. Затова Бехрамкале предлага предимно пейзажи – руини от храмове, останки от колони, които се търкалят в тревите, следи от стари зидове и панорама, която трудно се описва с думи. От върха на акропола се открива гледка към спокойните води на Егейско море и остров Лесбос, на югоизток се намира Пергамон, а на изток са склоновете на планината Ида, където някога Зевс следял изкъсо военните действия по времето на Троянската война. И със сигурност не е сбъркал с панорамата.
Сега до Асос водят малки пътища, по които почти няма движение. На платното са пропълзели костенурки, които се придвижват едва-едва, защото не очакват скоро някой да ги притесни. Редуват се малки градини и малки селца. Деца, които играят пред къщите и които изпращат дълго с поглед всяка кола. А тъкмо пред Бехрамкале пътят се разделя на две.
Питаме пребрадена млада жена кой точно е пътят за Асос. „Кой Асос – пита ни тя. – Асос на хълма или Асос на пристанището?”
В подножието на хълма се простира малко каменно село със стръмни и тесни калдъръмени улици и бяло минаре. Повечето от къщите са стари, а местните хора по-късно ще ни обяснят, че тук не се гледа с добро око на строежа на модерни сгради и на използването на стъкло и алуминий. Пред портите бабите седят по турски и човек има чувството, че те така си седят през последните век-два и само лицата се сменят. Те канят с широк жест всеки, който се мерне пред погледа им, да си купи нещо от импровизираната сергия – шарени препаски с пайети, локум, картички и всякакви джунджурии, които да го връщат по-късно мислено тук.

Това, което може да върне човек тук, обаче е друго – от върха на хълма стърчат няколко оцелели колони от храма на Атина. На заден фон морето и небето се сливат. Надморската височина е едва 230 м, но човек има усещането, че се намира над света – долу остават очертанията на бреговете, напред е само небето. Пък и руините на древния град създават усещане едновременно за тъга, свобода и простор.
Една от скалите, близо до акропола, е оформена като човешки череп – с издълбани ниши за очите и нос. Когато питаме един от уредниците на музея, той клати глава скептично и обявява, че така ни се е сторило. Няма такова нещо. Няма такава скала. Нито гърците, нито римляните са имали нужда от такива символи.
Храмът на Атина Палада е разположен на върха на вулканичния хълм и отгоре се вижда всичко наоколо. През последните години храмът е бил реконструиран, но човек не трябва да очаква нещо повече от няколко колони и разхвърляни парчета варовик по земята. През 1880 година двама американци – Франсис Х. Бейкън и Джоузеф Кларк, откриват древния град за света, експедицията им е финансирана от Американският археологически институт и това обяснява защо днес повечето артефакти от Асос се намират в Музея за изящни изкуства в Бостън.
Но и сега има много места за разглеждане тук. Асос е бил разположен на доста голяма площ – древният град е бил заобиколен от четири километра дълга каменна стена, за която се знае, че е съществувала още от VІ век пр. Хр. По-късно част от стените са достроявани през ІV век и по-късно. Днес голяма част от стените са запазени и човек може с дни да разглежда вулканичния хълм. Под върха има вкопан огромен амфитеатър с гледка към морето и остров Лесбос, а на всички страни се откриват основи на сгради и тесни улици с редени плочи. И ще се откриват още повече, защото в момента само една малка част от древния Асос е на повърхността. Официално се води за забранено, но местните хора ни разказват, че често пъти се случва чуждите туристи да опънат палатки някъде по хълма и да останат тук с дни. Поне докато ги открият от музея и ги помолят любезно да не къмпингуват в района. Туристите пък се оправдават, че остават тук заради хубавата гледка.
Но такива гледки има не само горе, но и долу – до пристанището. До него води толкова стръмен път, че на два пъти виждаме спрели коли с малки деца, за които взимането наведнъж на тази отсечка явно е голямо изпитание.

Старото пристанище е специално място – старите складови постройки от вулканични камъни днес са превърнати в два-три хотела, които рядко се пълнят. Рибарските лодки, които са вързани на кея, не са част от романтичния декор, а рано сутрин рибарите свалят по две-три щайги с ципура и зарган, приглаждат банкнотите в брадичката си и прибират парите. Наоколо са изкарани десетина маси с бели покривки и всичко напомня, че светът би могъл да бъде по-лек и по-приятен. Поне тук.
На връщане в Бехрамкале,  край пътя неочаквано изскача каменен саркофаг, който стърчи до пътните табели. Висок почти метър и петдесет, с каменен капак, позеленял от мъхове и от времето. Някога Асос е бил известен със своите саркофази, направени от местен камък, които са се търсили из целия античен свят. Днес саркофагът е просто символ.

 

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година