Февруари 2012 • Брой 10

Тема За ХОРАТА

И, разбира се... световен мир!

Последният човек, с когото разговарях за кризата, ме остави с впечатлението, че тя няма да приключи поне още 200 години, а после ни чака нещо още по-лошо... Дай ми, Боже, да доживея до толкова години, че поне да видя какво е.

 

Кризата с главна буква


Открай време човечеството живее в криза. Всъщност, доколкото си спомням от часовете по история, никога не сме излизали от кризите, или – ако сме излизали от някоя, то е било, за да влезем в друга. Живеем си в криза. Иска ми се да си представиш за миг живота на първите „хора“ – пещерите им, студа, страха от хищниците, трудното намиране на храна, правото на силния.

Моят 11-годишен син е приел, че техническият прогрес и „цивилизоваността“ са негови лични врагове, защото ако си живеел в родовообщинния строй, никой нямало да го кара да ходи на училище, да пише домашни, да учи френски с частен учител. Периодът на училището е неговата лична криза. Напомням му, че в онези години не е имало psp-та, плейстейшъни, интернет, айподи, лаптопи и всички останали удоволствия, с които в момента не иска и да помисли, че може да се раздели. Разказвам му, че неговият прапрадядо е ходил пеша в снега два, часа само и само да стигне до училище, а после и два часа обратно. Но той не ми вярва. Дали тогава прапрадядо му е бил в криза? Преживял е няколко войни, участвал е в тях. Боледувал е от коремен тиф и е бил на прага на смъртта, бил е и богат, и беден, лежал е в концлагер, изгубил е всичките си деца без едно.

Нима никой от нас не е преживявал криза? Загуба на близък, раздяла с любовта на живота си, уволнение или наложително напускане на любимата работа, смяна на дома, развод, разрив с роднини, тежка болест? Мога да изреждам и да изреждам, но каквото и да ни говорят – кризи винаги е имало и ще има. Нека никой не ми обяснява, че Голямото преселение на народите, разпадането на Римската империя и Стогодишната война не са били кризи, че не са били кризи Първата и Втората световна война. Нашествието на османците в Европа не е ли било и то криза? Ами 30-те години на миналия век с краха на борсите? Не искам да губя отредените ми няколко страници, само и само за да изреждам моментите, в които човечеството е било в криза – тях и сам можеш да си ги намериш, ако отвориш учебника на детето си по история, ако се заровиш в спомените си или в книгите от семейната библиотека.
Но неусетно на тази криза изведнъж й бе дадена главна буква. Оказа се по-голяма, по-драматична, по-травмираща, по-страшна от другите. Толкова по-криза от всички останали кризи в световната история, че икономически гурута от най-висок калибър тръгнаха на обиколки по Земята, за да изнасят лекции на тема: „Как да се справим с кризата“. Посещението на една лекция не беше много евтино, така че – по моето скромно виждане, лекторите вече бяха намерили своя личен път за изход от кризата. Чрез самата криза. Което поражда у мнозина логичния въпрос: Кой печели от кризите?

Никога не съм била почитател на темата за Световна конспирация, но когато един познат заяви, че чрез кризата работодателите намериха начин да карат два пъти по-малко хора да вършат два пъти повече работа за два пъти по-малко пари... някак бях склонна да му повярвам. Но осъзнах, че тръгна ли по пътя на този тип мисли, няма да стигна до хубаво място. Те само ще ме захвърлят в още по-мрачни бездни, ще ме превърнат в тъжна и обезверена сянка на онази жена, които бих могла да бъда. Затова – препоръчвам и на теб тази терапия – опитах да открия онези хубави неща, които така наречената криза донесе със себе си. Онези, които открих аз, ще нарека Голямото завръщане.

Завръщането на истинската Жена


Между 80-те години на миналия и 10-те години на този век мечтаният образ на жената беше стройна хладна красавица, в чийто гардероб има само бели ризи, черни поли и черни обувки с висок тънък ток. Тази нереално изящна черно-бяла жена с перфектна прическа обитаваше луксозни офиси от стъкло и алуминий и късно вечер се прибираше доволно сама в дизайнерския си апартамент. Яко, а! Да, яко, наистина, но дали си спомняш последния кадър от филма Работещо момиче – символичен за цялото ми поколение? Камерата се отдалечи от прозореца на мечтания кабинет и пред очите на зрителя се разкри безкрайно поле от еднакви квадратчета – прозорчета на мечтани кабинети, в които момичета, решили, че са сбъднали мечтата на живота си, се превръщаха наистина в просто „още една тухла в стената“. Тухла, макар и с дизайнерска опаковка.
Така наречената криза обаче изхвърли много от тези момичета от техните кутийки и ги върна в домовете им. Наложи им се да освободят детегледачката и сами да открият как се сменят памперси, да усвоят чудното изкуство как се вари сладко и как се зашива копче и как се отглеждат билки на терасата. И изведнъж откриха, че мързеливите целувки сутрин са по-сладки от „браво!-то“ на шефа, който току-що е научил името ти. Цветовете в гардероба им се увеличиха – първоначално плахо, а след това с избухване, а позабравените умения на майките и бабите им изведнъж се превърнаха в любим начин за прекарване на свободното време, че дори и приходи започнаха да им носят. С други думи, жените отново започнаха да се превръщат в жени и изоставиха образа на непобедими киборги. Дали изоставиха и високите токчета? О, не! Просто преоткриха своята женственост.

Завръщането към местното производство


Кризата накара света да се замисли за разхищаването на ресурсите. Една от най-печелившите идеи за спестяването им, при това изключително полезна и лесноизпълнима, беше международната кампания Изберете местното производство. По безброй етикети на пазарите и в супермаркетите се появиха числа, указващи километрите, които дадена стока е изминала до твоята кошница и трапеза. Хората осъзнаха, че пазаруването от местни производители е полезно за района, в който живеят, защото създава работни места, повишава жизнения стандарт и осигурява на децата им качествена прясна храна.
Фермерите пък започнаха да осъзнават нуждата от продукти, отгледани без пестициди и генно модифициране. Днес хит е използването на природните дадености за борба с вредителите, а дрехите, изработени от растителни влакна, провокират младите да мислят по нов начин.
Освен това хората започнаха по-внимателно да се замислят имат ли наистина нужда от някой предмет или дреха, започнаха да вдъхват нов живот на старите си мебели и домовете им започнаха да дишат и придобиха собствено, живо лице.

Купи от кварталното магазинче

Тази Коледа кризата провокира във Фейсбук една чудесна кампания – Купи от кварталното магазинче. Целта й беше да подкрепи авторите на уникални ръчно изработени украшения или онези, които устояват под напора на големите международни вериги. Това ме върна в онези хубави години, когато продавачката в хлебарницата знаеше имената на баба ми и дядо ми, на родителите ми, подаряваше ми по някое геврече или милинка и никога, ама никога не би й хрумнало да ме излъже, макар и с няколко стотинки дори. Същото се случваше и в „плод-и-зеленчук-а“, и в млекарницата. Днес ми е безкрайно хубаво да вляза в магазинчето до входа ни и да поговоря със собственичката му – за децата, за работата, за онова, което ще сготвим, за любовта, за мъжете и за нещата от живота. Тя знае, че със сина ми събираме металните левчета и си мечтаем с тях да направим околосветско пътешествие. Затова и във всяко ресто има поне по едно метално левче: „За касичката!“ – споглеждаме се заговорнически и се усмихваме една на друга. И двете сме наясно, че само с тези левчета надали ще обиколим Земята, но ни харесва да споделяме обща мечта.

Завръщането към детските удоволствия


Помниш ли кога за последен път се прибра у дома, изми много бързо ръцете си, поднесе шепа под водната струя и жадно пи, пи, пи, докато останеш без дъх? Вода от чешмата? Май не беше на мода доскоро. Лекарите и диетолозите ни повтарят колко е важно постоянно да пием вода дори и да не сме жадни. Количеството й постоянно се увеличава и се чудя как ли живее една огромна част от човечеството, която не поглъща всекидневно тъй важните за живота 2-3 литра. Но не друг, а кризата ни накара да осъзнаем, че пиенето на бутилирана вода е вредно за планетата. Не всяка бутилка се рециклира, а транспортирането с камиони и дори със самолети (от Фиджи и Нова Зеландия, например) означава повече въглеродни емисии. Дори и при рециклирането се изразходва енергия. А огромен брой от градовете по света разполагат с чиста питейна вода и е достатъчно някой само да подложи чаша под крана. Преди няколко години кметът на Лондон Кен Ливингстън призова съгражданите си да обявят бойкот на бутилираната вода. Той заяви, че за създаването на пластмасовите бутилки само на Острова се харчи енергия колкото за 17 000 автомобила, а стъклените бутилки са дори по-лоша алтернатива, тъй като са по-тежки и за транспортирането им  е нужен повече бензин. В документален филм на Би Би Си британският министър на екологията обяви, че харченето на толкова много пари за минерална вода от британците – при положение че има световна криза за вода, а чистата питейна вода поне тук е съвсем достъпна – е просто „неморално“.

Всъщност, така наречената криза ни измъкна от самодоволното ни мързелуване върху планетата. Накара ни да мислим – „нужна ли ми е тази дреха, при условие че надали ще мога да я облека повече от два пъти в годината?“, „Електронните книги – наистина ли са екологични при условие, че когато остареят и се заменят с нови, устройствата замърсяват планетата?“, „Необходимо ли е и лятно време да използвам сушилнята за прането?“ и още безброй други въпроси, които доскоро не сме си задавали. А накрая ще се окаже, че май единственото, което наистина ни е нужно, е... разбира се... един простичък... световен мир!

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година