Февруари 2012 • Брой 10

От редактора

Теория и практика на разказването

Всеки човек по свой начин е разказвач на истории. За мен предаването на една история, преминала през времето, е вид оценка, преосмисляне и пренагласяне на вибриращите звуци от спомени. Да съшиеш парченцата от цветове и мотиви в красив пачуърк е умение, което се носи цял живот, което се храни от времето и преживяното и се оглежда в очите на жадните за поредната история. А хората няма да се уморят да разказват и да слушат истории.Така остава здрава нишката, която теглим от онова, което е било, и няма да се повтори, за да бродираме сегашното и бъдещето. Предаваме неписаното, за да се знае. Познавам много истински разказвачи. Хора, превръщащи всеки разказ в красив танц на нюанси, любов и ухание. Умели тъкачи на шарени черги от знание и надежда. Те са избрани да знаят, да помнят, за да предават на следващите. Аз съм по-скоро от тези, които обичат да слушат истории, по някакъв необясним начин се опивам от звуците, превърнати в думи, а те след това в картини. Въображението ми пие ненаситно от извора и после се къпе в спокойните води на тези чистокристални, прехвърлили проверката на настоящето  истории. Дали са цветни или монохромни, това са неповторимите картини на живота, на смисъла да се живее и преживява настоящето, за да може спокойно да премине напред.
Напоследък все по-често срещам и трети вид, такива, които харесват и слушат единствено собствените си истории. Тях съм нарекла – самодостатъчни. Защото те толкова дълбоко и искрено се вълнуват единствено от собствените си, измислени и не дотам смислени истории, че нямат нужда дори от слушатели. Сега няма да се впускам в разказ за тях, просто маркирам все по-честите ми срещи с подобни, защото те избутват онези, които за мен са по-интересни. Истинските разказвачи, онези, които знаят защо една история е безценна, разказана точно сега и осмислена през доброто и лошото на нашето време. Защо смесването на спомени, видяно и чуто с капки носталгия, лека меланхолия и щипка надежда е по-истинско и непреходно и трябва да остане, за да се помни. За тях искам да ти разказвам и ще продължавам да го правя, докато ги има. Всичко останало е само проблясък, който ще изтече през ситото на времето.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година