Януари 2012 • Брой 9

Разказвачи на истории

Дарин Божков, резбарОблог и заръка за цял живот

„Това съм избрал да следвам, заръка от хората преди мен!”

„Това съм избрал да следвам, заръка от хората преди мен!”, майсторът прокара ръка по дървото, за да усети с дланта си извивките на резбата. Тревненското слънце галеше  разпилените парчета – заготовките, инструментите, длетата. Заиграваше се с изящните извивки на резбата. Аромат на традиция, на топлина и усещане за минало. В ателието на Уста Дарин магията да правиш красота си беше като у дома.


Прозряното бъдеще е добрувано настояще

„Не е случайно, че в Трявна се събира познание от три места. Първо от преселването на болярски колена от Търново, след като градът е превзет от турците, болярите избягали, а част от тях се заселили в Трявна. Те носели познание, голяма част от което се съхранило в традициите, развити в нашия град. Другата посока е от майстори, които идват от Дубровник. Голяма миграционна вълна, съставена предимно от занаятчии, градили западноевропейски катедрали, храмове и сгради, се придвижва на изток. Първо се настаняват в Брацигово, а след това част от тях се заселват в Трявна. Едно от най-големите доказателства за присъствието им в нашия град е часовниковата кула, построена в Трявна през 1813-14 година под надзора на брациговски майстори, а неин първообраз е кулата от 1768 година, издигната в Брацигово. Третата вълна идва от Атонските манастири. Монаси, свещеници, поклонници, които донасят знание по дърворезба и иконопис.

Документ за честност

Дълго време съм размишлявал защо изведнъж в дърворезбата изчезват знанията на старите майстори, на старата школа и се налага сега да ги преоткриваме. Оказва се, че през 1888 година Народното събрание в Търново издава закон, с който се дава право за строителство само на хора, притежаващи Документ за честност и завършено архитектурно или инженерно образование. А тези великолепни стари майстори освен Документ за честност, не са притежавали друго, но не е истина, че са били самоуки. Непрекъснато се говори за самоукия Уста Кольо Фичето или други известни майстори. Всички те са преминали през школи в Цариград, работили са в Италия. Кольо Фичето освен в Цариград е учил и работил в Сирия, след това в Италия и чак тогава идва в Трявна с много опит и око, пълно с естетика, и прави своите произведения пример за поколенията.
Навремето занятчиите се събирали в Еснафи, които работели в определена структура. Обединявали се, защото за създаването на една къща са нужни майстори от различни занаяти. Старата възрожденска къща е била като жив организъм, при градежа й не се е правела разлика между архитектурата и обзавеждането. Всичко е в обща хармония. Старите майстори ревностно спазвали природните закони, според които огнището се правело в зоната на огъня, водниците – в зоната на водата, иконостасът – в зоната на хранителите на дома. Били много начетени, имали познания по математика и геометрия, по изобразително изкуство, владеели златното сечение и пропорциите. Гилдията е подготвяла много изкусно и прецизно своите калфи, чираци и майстори, водени от Устите (Уста означава първомайстор), и чрез Устата всяка Тайфа е представяна в Гилдията, в Еснафа или в Общото събрание на първомайсторите. Там са се определяли правилата и нормите за работа и живот. Спазвали са се принципите на взаимоподпомагане, моралът, заключен в техните отношения, е бил на много високо ниво.”

Облог от Гергьовден до Димитровден

Първият бунт на калфа срещу майстор е през 1808 година, когато чорбаджи Христо Даскалов събира в Даскаловата къща в Трявна целия Еснаф. Въртят се чевермета, пие се вино и чорбаджията казва: „Много ми е красива къщата, но й липсва украса!” Тогава майстор Димитър Ушанеца става и обявява: „Аз ще направя таван невиждан!”, след него става калфата Иван Бочуковеца и казва: „Аз в другата соба ще създам не по-лош таван от майстор Димитър“. Недопустима постъпка, която дотогава се е наказвала със сто тояги на голо на площада. Тогава майсторите казват: „Нека да сторят облог”. Определят правилата и започват работа от Гергьовден до Димитровден. Това се смята за първия български творчески конкурс. Това е част от процеса на Възраждането. Преминаването в друг вид светски отношения е пропукването на патриархалния начин на взаимоотношения.
„След това през 2008 година, когато чествахме 200 години от облога, в Трявна се роди един проект, с който много се гордея. В Странджа планина открих двестагодишен дъб, символичен свидетел на времето, в което се е състоял облогът, пренесохме го в Трявна и поканих 100 човека или 200 ръце, които да работят върху дървото, 88 от тях реших да бъдат резбари, колкото са китките в тавана на стария майстор. Разпръснах в цяла България дъбовите плочки, върху които майсторите да оставят свой знак. После ги вградихме в една обща композиция и така изразихме своята почит, преклонение и уважение към старите майстори. Символично казахме: „Нас ни има и знаем, че историята не започва от нас!” Това беше основното послание на проекта. Част от завета, който ми остави моят баща, казвайки ми: „Помни, че летоброението не започва от теб!”
И Уста Дарин никога не забравя бащината заръка. Почита миналото и всички майстори, оплели съдбата му в своята.
„Аз съм син на Кольо Божков. Баща ми беше 28 години директор на училището по дърворезба и вътрешна архитектура в Трявна. Неговият братовчед Кънчо Пенчев е създател на музеите в Трявна, а синът на Кънчо Пенчев – проф. Цаньо Иванов, е дърворезбар и е първият носител на научна степен доктор по дизайн в България. Било ми е много интересно и забавно общуването с тези хора, така че от съвсем малък не съм имал колебания какъв ще стана и с какво ще се занимавам. След училището в Трявна завърших Художествената академия, веднага след това създадох ателието и оттогава работя. От 1991 година насам най-големите поръчки в България са минали през Ателие Уста Дарин. Станах Уста през 1992 година след облог между четирима майстори и при равни условия трябваше да изработим входни врати. Имаше и срок – от Гергьовден до Димитровден, както е било през 1808 година. Така получих червения пояс – символ на първомайсторството. След това заедно с хората от моето ателие съм направил седем иконостаса за църкви, осем за параклиси, много поръчки на различни места в България. Не знам в момента дали съм повече резбар, или човек, който работи за това да се съхранят резбата и тревненската школа.

Затова се опитвам не само да преразказвам старите приказки, но да пиша и съвременни такива. Свързани с нашето сега, нашето минало и бъдеще.”

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година