Октомври 2011 • Брой 7

Тема За ХОРАТА

Другите възможни избори

Какво формира човешкия избор и какво го променя

Свободната воля да избира и да носи пълна отговорност за избора си е отличителният белег на човека, негов дар и негово бреме. Изборът стои в основата на съвременната цивилизация, наследен от културата на юдео-християнския свят в Библията. Божиите правила (познатите десет заповеди) са се възприемали основно като нравствени правила. В тях границите между доброто и злото били ясно очертани, видими. Стремежът бил да се спазва златното правило – постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб. А образът на Ада се е определял като божия данък, наложен ни за свободата, дадена на всеки от нас – избора по кои правила да живееш.

Нещо се случи

Всичко се променя за един ден. Случаят е от началото на ХХ век и по-точно от датата 29 май 1919 година. Всъщност снимките на слънчевото затъмнение, направени на остров Принсипе край Западна Африка и в Собрал, Бразилия,  от екип астрономи, финансирани от правителството на Англия, потвърждават правдивостта на една нова теория за Вселената – теорията на относителността на Айнщайн. Променя се не само теорията, но и светогледът на хората, тъй като се оказва, че няма вечни закони, движещи Вселената. Оказва се, че нищо не е абсолютно – нито времето, нито пространството, нито доброто, нито злото.
Така се променя и човешкото познание. Разбира се, Айнщайн е силно огорчен от общественото неразбиране на неговата идея и теория. Самият той не е религиозен евреин, не практикува обичаите на юдаизма, но приема съществуването на Бог. И вярва в абсолютните стандарти за праведно и грешно.

По същото време Фройд става лидер в дисциплината психология. Тя се стреми да тълкува подсъзнателното като командващо и определящо човешкото поведение. Анализът на Фройд отхвърля главния двигател на юдео-християнската етика – личната съвест, отговорна за индивидуалните избори, решения и завоевания на всеки от нас.
Според бащата на психологията това е предпазно устройство, създадено колективно, за да защити цивилизования ред от агресията сред хората. Според Фройд човешкото поведение се определя по-скоро от подсъзнателни импулси и модели, наследени от родителите в ранното детство. Те основно диктуват избора и действията на конкретния човек. Но той най-често не осъзнава причините за своите избори.
Така в началото на ХХ век се поставя началото на ерата на относителния морал. И последиците се оказват необятни. Особено що се касае до възникващите тогава тоталитарни режими на Ленин, Сталин, Мусолини и Хитлер, ужасяващия терор над собствените им граждани и амбициите им да завладеят други държави и се наложат над други народи.
Историческият момент очертава страха като един от определящите фактори при правенето на избор и вземането на решения, особено що се отнася до такива, засягащи съдбите на отделни държави и дори на човечеството като цяло. Пример за това е създаването на атомната бомба.

От идеята до решението

Концепцията за атомната бомба се ражда сред научната общност, съставена главно от бежанци евреи, които се ужасяват, че Хитлер ще се опита да превърне идеята в реалност и да я използва. Според Пол Джонсън, изследовател на историята на ХХ век, един от учените – Лео Сцилард, предлага доброволна цензура върху научните публикации по това време, за да не може екипът от немски учени да получи информация за други паралелни открития. Бомбата е създадена от хора, които поставят идеологическите си съображения над националния интерес. Целта им е била да не се допусне победа на тоталитарния режим на Хитлер. А малко по-късно тайната й е издадена от хора със сходни принципи в САЩ, чиито искания са СССР да държи ключа за световното равновесие, вярвайки искрено, че комунизмът трябва да победи поради своята идеология, обещаваща социална справедливост.
  
Междувременно по искане на Айнщайн (той също се страхува от една „антисемитска“ бомба) Рузвелт – тогавашният президент на САЩ, създава „Ураниев комитет”, който в тясно сътрудничество с британски екип през 1939 година започва разработването на бомбата. Ето и малко от причинноследствения наниз от взети решения:

- Роберт Опенхаймер – евреин, изгражда първата атомна бомба, защото се бои, че Хитлер ще създаде такава преди него;
- Едуард Тейлър – унгарец, построява първата водородна бомба, защото е уплашен, че руснаците ще имат монопол в тази област.

Това поставя като автентичен баща на атомната бомба самия Хитлер и призраците, които поражда неговата ужасяваща воля за масово унищожение на хора – евреи, славяни, цигани, психично болни, политически противници – най-вече комунисти.

Ирационален избор

Ако в световната политика възможните избори често са движени от страх (противникът може да ни изпревари и първи да нанесе удар), то в личния живот на хората провокацията към решение често се определя от ирационални импулси. А също толкова често от вкоренени модели на поведение, за които Фройд е предположил, че са заложени в ранното детство на всеки от нас. Те може да са наследени от родители или прародители, да са свързани с родовата история.

Наследените модели са способни да предизвикват определен тип жени винаги да избират за партньори или съпрузи мъже, които са насилници. Както мъжете, склонни към насилие, си избират жертва след жертва, така има и серийни жертви – жени, които си избират не един, а повече мъже насилници.
На какво се дължи този избор? Като се има предвид, че насилието често е резултат от неспособност да се повлияе на събитията по друг начин или нежелание за ефективно общуване, интересно е защо т. нар. силен и мълчалив тип мъже толкова много се харесват на жените. Те често казват, че мълчаливият мъж е загадъчен, а физическата сила, която в процеса на еволюцията е давала сигурност, сега добавя елемент на опасност.
Съчетанието означава, че човек не може да е абсолютно сигурен какво мисли или чувства мъжът и че може да съществуват доста високи рискове, защото е силен и потенциално опасен. Според Гавин де Бекър, изследовател на погрешните избори в партньорските отношения на мъжете и жените и домашното насилие, една от най-често срещаните грешки при избор на приятел или съпруг е, когато предвиждането се основава на потенциалните възможности. С други думи, предвиждането е, че определени елементи могат да се появят в друг контекст. Ето няколко примера:

- Той сега не работи, но може един ден наистина да успее.
- Ще стане велик художник. Сега, разбира се, не може да рисува при тези обстоятелства.
- Напоследък е малко агресивен и раздразнителен, но това ще мине, когато нещата му потръгнат.

Тук ключови са думите: не работи, не може да рисува, агресивен е.

Изборът на интуицията

Контекстът за успешно предвиждане е това, което човек прави в момента. А да се омъжиш за някого или да наемеш на работа човек само защото има потенциал за развитие със сигурност означава да застанеш на пътя на интуицията. Защото тя винаги ни нашепва какъв е правилният избор. Стига да я чуем. Докато съсредоточаването върху потенциала ни кара да си представяме как биха могли да бъдат нещата и отклоняваме вниманието си от състоянието им в момента.

Съпружески тормоз извършват хора, за които жертвите почти винаги казват, че са били „най-милият, най-нежният, най-любезният, най-внимателният” и т. н. Мнозина са били такива, докато е траял подборът, и често продължават да са същите – между епизодите на насилие.
Въпреки че в началото на връзката тези мъже често са любезни и нежни, предупредителни знаци има винаги, но жертвите невинаги искат да ги забележат.
Хората не виждат знаците, не се осланят на природната си интуиция. Може би защото влюбването е до голяма степен процес, при който съзнателно си затваряме очите за недостатъците, което предполага известно отрицание. А точно това не искаме да направим. И това е онази любов, заради която се правят по-често несполучливи, отколкото сполучливи избори.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година