Август 2011 • Брой 5

Нестандартно

Изчезващите

Разказ за последните 800 човека отвъд глобализиращия се свят и най-близко до корените му

Една стара масайска поговорка гласи: „Единствено окото, което е пътувало, е мъдро”. Казва ми я Димитрина Василева – фотограф и пътешественик. Тя и съпругът й избират да търсят неподправената, сурова красота на Африка, далеч от националните паркове, големите градове „масаите” по професия. Така, макар и за няколко часа, те попадат на най-малкото африканско племе – хадза. Историята им все още може да бъде разказана, на теб оставяме да я прочетеш.

Разкажете ни повече за племето хадза и как попаднахте сред тях?

Малките народи, племената и въобще изчезващите култури вълнуват и мен, и съпруга ми отдавна. В един изчезващ свят имам потребността да се докосна до малкото истински неща. Културното многообразие на света е на път да заличи уникалността си, уви, това е необратим процес. В тази връзка пътуването ни в Кения и Танзания би загубило смисъл за нас без срещата ни с хадза. Дълго проучвах племето, територията, която обитава, и начините да стигна дотам. Фирмата, на която разчитах в Танзания за транспорт, водач и информация, успя да осъществи връзка с Филип – младеж от племето датога, което от векове споделя земите си с народа хадза. Без местен и доверен човек да ги открием и да осъществим какъвто и да е контакт с тях беше невъзможно. Хадзабе са последните истински ловци, които първи населили Танзания. Начинът им на живот почти не се е променил в продължение на хилядолетия. Те обитават Североизточна Танзания, заселени в сухата просторна савана, обгръщаща плиткото солено езеро Еяси. Числеността им е по-малко от 800 човека и постепенно намалява. По произход са потомци на най-старото население на Южна Африка. Живеят съвсем малко по на юг от онзи район на долината, където са намерени някои от най-старите вкаменелости от ранни хора. Генетичните изследвания показват, че може би те са в най-близка връзка с корените на човешкия род на възраст над 100 000 години. Чрез хадза можеш да видиш как е изглеждал животът преди зараждането на земеделието – 10 000 години по-рано. Убедена съм, че изтичат последните относително самобитни години преди глобализацията да изиграе своята историческа роля и да ги обезличи.
Решени на всяка цена да стигнем до ловците събирачи, изоставихме асфалтовите пътища и тръгнахме към пустата суха савана без път. Филип ни посрещна в 4 сутринта на следващия ден. Малко преди развиделяване пред нас изненадващо изплуваха сенките на дребни хора. Радостта ми бе голяма – бяхме ги намерили. А собствената ми реакция ме изненада повече – почувствах се много неподготвена за тази среща.

Кои бяха най-неочакваните неща, които научихте за тях?

Тези хора са изумителни, всичко в тях е рядко, неочаквано и изненадващо. От позицията ми на съвременна жена целият им начин на живот всъщност е труден за осмисляне. Въпреки това, или обратно – именно заради това, ги приех спонтанно и безрезервно. Едно от нещата, които ме изненадаха обаче, бе, че за разлика от всички останали племена, с които съм се срещала в Африка, при хадза жените са тези, които избират партньорите си. Те са тези, които определят взаимоотношенията и условията на брака, въпреки че и тук се дава немалка зестра – предимно кожи. Желанието си към даден мъж изразяват, закичвайки го с прекрасни, лично изработени нанизи. Моногамни са със съвсем малко изключения, което също беше изненада за мен.

Какви са последствията за тях от опитите да бъдат „култивирани” от правителството на Танзания. Защо са изчезващи?

Въпросът е сложен, ограничаващите фактори са много и в миналото, и сега. От 1970 година насам танзанийските правителства правят периодично опити да ги култивират и облагородят, тъй като смятат, че хадза са срам за съвременна Танзания, а и поради политически и икономически причини. Построяват им селища, училища, християнски мисии.
Неколкократно народът е залавян и принудително затварян да живее в тях. Резултатът от това са много смъртни случаи, тъй като хадзабе не могат да приемат култивирана храна, стомасите им не издържат. Алкохолът, който неминуемо се появява при всяка среща със съвременната цивилизация, пък убива много мъже. Съвременните жилища и принудително приетата от супермаркетите храна се оказват пагубни за тях. Следва ново издирване от страна на властите и ново принудително затваряне на тези хора. Това, което истиски плаши хадзабе днес обаче, са интересите на ОАЕ към земята им. ОАЕ водят преговори с правителството на Танзания. Срещу 30 милиона арабските принцове искат земята на хадзабе, която да използват за свои частни ловни стопанства. Понастоящем, въпреки че ловът в Танзания е забранен, танзанийските власти приемат, че случаят с хадза е специален и не ги преследват за него.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година