Юни 2011 • Брой 4

Хора

Майкъл ПейлинКога Земята е кръгла?

Най-известният пътешественик в света ексклузивно за За ХОРАТА

Е

дин призрак бродеше из Европа. Той пътуваше с тежкото въоръжение на дебели пътеводители, кутии за меки шапки и национални предразсъдъци. През екраните на черно-белите телевизори с показалка ни посочваше Черния континент и Пътя на коприната. Отиде си заедно с убеждението, че останалият свят е труднодостъпен, опасен и неразбираем, благодарение на Майкъл Пейлин. Историк и един от шестимата от онези „смешните“ от Монти Пайтън, Пейлин се нареди, без да се блъска, в списъка на откривателите. Световното му откритие и до днес се нарича „човекът от улицата“. Ако го попиташ какво е правил напоследък, ще ти отговори така: Чета лекции на тема Четиридесет години без подходяща работа (макар че всъщност са 46 години от първата ми заплата).

Създай си собствено усещане за мястото, на което се намираш в този момент, остави му се.

Какви са вашите съвети към пътешественика днес, „нещата”, без които да не поемаме на път?

Едно от най-съществените неща е да си сигурен в дестинацията, бъди там, където искаш ти, а не някой друг. Понякога това е трудна работа, защото се съобразяваш с туристическата група или най-малкото с близките си. Но ако си пътешественик, ще избереш точно онова място, което винаги си искал да видиш. Можеш да си забравиш камерата или пътеводителя, но не забравяй да поседиш на някое малко ъгълче с местните хора, да опиташ да поговориш с тях, дори да се сближиш. Създай си собствено усещане за мястото, на което се намираш в този момент, остави му се. Изненадвай се от видяното, често пъти зад ъгъла те чака история в очакване да бъде разказана. Преди години получих съвет от приятел по повод моите пътешествия: „Когато ти предложат храна, опитай я, вземи си достатъчно.” Чудех се какво ли метафорично значение има това, докато не попаднах на места, където понятия като обяд или следобедна закуска не съществуват. Така научих, че когато на такива места ти предлагат храна, е по-добре да я вземеш. Това може да е последното ти ядене за няколко дни напред. (Смях.)
Където и да отидеш по света, не бързай, отдели си време. Във всичките ми пътувания си отделям време за вечерна разходка преди времето за сън. Давам си сметка, че днешните хора пътуват на бързи обороти, очакват да видят повече места, европейски столици, забележителности. Невъзможно е, по-добре е да избереш бавното пътуване.

За човек с 30-годишен пътешественически опит коя част на света ви изглежда най-променена?

Мисля си за Китай. Когато за първи път бях там, всички бяха на колела, много от дърветата бяха отсечени, тъй като те имаха нужда от суровина. Днес Китай изглежда като огромен бизнес парк, навсякъде се строи и по особен начин прилича на Америка с небостъргачи и търговски центрове. Бързо и много видимо тази страна се разви и застана на картата като световна икономическа сила.

Има няколко места по света, за които предстоят промени – Турция, Куба, страните от арабския свят, в коя посока на картата са днешните ви интереси?

Не пътувам с цел да отразявам актуалните политически промени. Срещите ми с хората от улицата са на места, които вече са претърпели някакъв вид промяна. И тогава откривам, че животът на хората не се е променил особено много. В момента се интересувам от състоянието на Гърция и Португалия.
Двете страни са под огромен политически натиск, икономиките им се сриват, а безработицата расте главоломно. Вълнува ме какво се случва днес с местните хора, какво правят, за да оцелеят, дали духът на страната все още е силен. Наскоро бях в Ирландия, държава в сходна ситуация, и наблюдавах как някои отново искат да емигрират на запад в търсене на по-добър живот. Забелязах, че много от хората там, въпреки материалните несгоди, все са навън по клубовете, музикалните сцени и театрите, и то активно. Безкрайно любопитно е да наблюдаваш как местата реагират на промяната. А когато става дума за промяна, днес тя се налага на държавите от международни организации като Световната банка, Международния валутен фонд, Европейската централна банка. Прилича ми на режисирано действие с определени цели и точно това ми е особено интересно.

След толкова години в събиране на истории какво е общото между обикновените хора в различите места по света?

Струва ми се, че има една особена гордост в поведението им. Не мисля, че това има общо с националната гордост. По-скоро е свързано с изграждането на отношенията в малките населени места, в семейството. Откривам, че семейството е особено голяма ценност, както и задължението да приобщаваш аутсайдерите. Винаги се изненадвам от начина, по който ме приемат. Въпреки че съм чужденец, различен, неразбиращ местния език, получавам подаване на ръка и чаша чай вместо обръщане на гръб и ругатни. Гордостта от твоя малък свят, ето това винаги ме впечатлява у хората навсякъде по света. Най-лошото отношение, което съм срещал, е било от останали на улицата хора в големите градове. В Мавритания в Африка посетих един промишлен комплекс, производител на стоки за износ, на който му предстоеше затваряне. Там хората идваха на работа от далечни места в пустинята и нямаха никакви права и пари. Оставени на произвола, безнадеждни, плачещи, за тях бях един външен, ненужен човек и беше съвсем в реда на нещата да ме отхвърлят.

Стремежът към градския живот, обръщането към метрополисите все още е много силно. Вероятно това е голямата заплаха за разпадането на малките страни и етноси. Ще съм щастлив, ако доживея да видя масовото връщане към селата.

Заплашени ли са малките държави и общества от изчезване в глобализиращия се свят?

Стремежът към градския живот, обръщането към метрополисите все още е много силно. Вероятно това е голямата заплаха за разпадането на малките страни и етноси. Ще съм щастлив, ако доживея да видя масовото връщане към селата. С помощта на интернет комуникацията ще е възможно да останеш там, където си и да работиш за „големия свят”. Неминуемо връщането към земята като резултат от загубата на собственост в големия град, вследствие на кризата, ще става все по-видимо. И слава Богу.

Кои са личните очаквания и предразсъдъци, от които човек трябва да се откаже, когато поеме към непознато място?

Съветът ми е да не оставяш нищо от очакванията си, а просто да бъдеш отворен и да останеш искрен. Любопитството на пътешественика се дължи на неговото свободомислие. Интересувай се, задавай въпроси, радвай се на срещата с непознат. Не бих могъл да изоставя своя английски произход, нагласите и поведението си, а нещо типично английско в тази връзка е любопитството. От него научих, че светът винаги може да е по-хубаво място, ако си настроен положително.

Получавате ли критики?

Като цяло хората харесват начина, по който пътувам, точно защото знаят, че правя грешки. И мисля, че е много ясно, че не съм специалист, антрополог. Опитвам се да разкажа това, което виждам, да открия приятели, да загубя приятели. Вярвам, че масово това се възприема с удовлетворение от зрителите. Разбира се, получавам критики, те винаги са идвали от определени, високопоставени хора. Доколкото знам, така е в момента и в България. Имаше такъв случай и в Колумбия, където заснехме стачки и улични войни за сметка на природни забележителности. От опита си в телевизията разбрах, че човек трябва да бъде селективен и да не мисли за политическите реакции, често те са плод на дълбокомислени стратегии. Точно те, признавам си, не са ми интересни.

Ако трябва да разходите един току-що пристигнал турист в Лондон, кои са местата, на които ще го заведете?

Ще ми е доста трудно. Лондон е огромен град с огромен брой квартали и интересни места. В момента източната част на града – East End, е много активна и пълна с млади хора. Там човек може да види сред хората типичните английски черти – изобретателност, предприемчивост и артистичност. Все още сърцето на Централен Лондон, Сохо, е много готино, но пък няма как да се срещнеш с обикновени, работещи хора. На тях не им остава много време за нощни клубове. Хората често забравят, че ако си около Бъкингамския дворец, можеш да се разхождаш пеш до най-интересните градски забележителности. За щастие в Лондон най-интересните места могат да се обходят.

Като един от Монти Пайтън, кажете има ли място по света, подходящо за „сцена” на абсурдните скечове?

Веднага се сещам за бивша Югославия, в Сърбия, както и в Чехия хуморът е толкова бляскав и проклет, че все едно е писан за групата. В тази литература, пиеси и изобщо коментари към живота съм откривал страхотно сходство с нас. В бившата ГДР имаше един комедиен фестивал в Лайпциг, помня го заради невероятния ироничен хумор в условията на Желязната завеса. Явно има зависимост между репресивните режими в тези страни и високото ниво на черния хумор. (Смях.)

Да почетем чувство ви за хумор с последния въпрос: след толкова пътешествия успяхте ли да се убедите, че Земята е кръгла?

О, да, при това е много кръгла. Тоест би трябвало да е кръгла, тъй като когато започнах да пътувам, тръгнах от едно място и успях да се върна на него, значи е точно така, както ни казват. (Смях.)

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година