Юни 2011 • Брой 4

От редактора

Следи от мечтание

Мислите ми пълзяха по пясъка, по-чисти и прозрачни от морската вода, миеща рисунъка на избягалите от морето миди. Едрите песъчинки залепваха по мокрите ми крака, сякаш се подготвяха оттам да започнат едно незабравимо пътуване. Очите ми се изморяваха от гладката повърхност, сцена на слънчеви зайчета и огледало на кресливи чайки. Морето изглеждаше примирено, а това ми даваше спокойствието на очакваното и предвидимото. Винаги е добре да знам какво има зад ъгъла, въпреки че в повечето случаи го пренебрегвам. Липсата на граници може да бъде едновременно освобождаваща и по-стегната от примката на моряка, оставил лодката на волята на вятъра. Мирис на безкрайно синьо и печал. Морето може да е тъжно дори когато всичко хубаво предстои или именно заради това. Сега мислите ми се рееха в посока на ограниченията, като текст, затворен върху лист хартия. Ясно очертаните граници на правоъгълното парче емоции се покриваха с представата ми за границите на безграничното. Вече бях решила да напиша писмо и да го изпратя, а то ще се носи, докато само не намери получател. Така е с писмата – винаги стигат до този, който ги очаква, защото той единствено може да ги прочете. Дори буквите върху тях да липсват. Не те са важни, а посланието, като играта на слънчевите зайчета върху гладката синя повърхност, неуловими, но топли и смеещи се срещу опитите ни да ги уловим, да ги затворим в буркани с винтови капачки и да ги пазим до зимата. Забавно мечтание. Лятна приказка в студените дни, нали хората обичат да четат приказки. А още повече им се иска да вярват, да виждат себе си в тях. Вярваме ли в своята собствена приказка, или отдавна сме забравили дори да я разказваме? Вярваме ли си толкова, че да накараме и другите да ни повярват? Пишем ли писма без име на получателя само защото сме сигурни, че писмото знае при кого да отиде? Сега пиша това писмо, а морето ще го предаде. Подпечатано с мечтание. Подредени думи, които ще останат отвъд хоризонта и границите. И няма да се уморя да повтарям, че смисълът е в сълзата, попила в душата на самотния залез, че надеждата е в очакването, а то идва само когато спреш да се тревожиш за подробностите. Хубаво лято и напиши писмо!

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година