Април 2011 • Брой 2

Хора

Ая ОтакиKIZUNA - Връзки на приятелството

ЗА ПРИРОДАТА НА УВАЖЕНИЕТО И БЛАГОДАРНОСТТА КЪМ ДРУГИЯ

П

ризнателността към Ая Отаки – културното аташе на посолството на Япония в България, продължава да стои дълбоко в сърцето ми. Отвъд ежедневните новини, картините на опустошени райони и страдащи хора. Ая Отаки се съгласи да разкаже за духовните устои в културата на Япония, за солидарността и огромната благодарност на всички японци към Kizuna – връзките на приятелството с целия съпричастен свят. „Сърцата ни скърбят” – макар това да бяха първите думи в разговора ни, в него научих повече за радостта и за природата на източния човек.

Благодарността

Заедно със сдържаната тъга и болка в думите на Ая Отаки основният мотив бе благодарността. Съпричастието и дребните жестове, картичките на петгодишни деца, хартиените жерави, обажданията служителите в посолството в София събират като перли.

„Аз съм от Токио и постоянно научавам, че много млади хора от града искат да се включат като доброволци в спасителните действия в североизточната част – района на бедствието. Всички те са решени да пътуват до разрушените области, безрезервно да дарят труд и усилия. Всички в посолството сме щастливи, че и в България има много хора, които искат да бъдат съпричастни и да се включат в помощта към японския народ. От 11 март до днес продължават да се случват събития, за които искаме да изкажем огромната си благодарност чрез вас. Още в деня след опустошителното земетресение пред посолството дойдоха ученици от 18-о СОУ в София, които закичиха дърветата с жерави от оригами (символ на надеждата и здравето). Ученици закичиха и вишневите дървета пред катедралния храм Св. Александър Невски. На 19 март бяхме поканени на концерт на Детския радиохор към БНР. Диригентът акад. Христо Недялков се обърна към гостите на концерта с думите: „Нека помогнем на всички в Япония, които днес страдат.” Думите му просълзиха всички нас. Съпричастността на българите без значение на възраст, образование и социален статус е ежедневна. Обаждат ни се и много възрастни хора от провинцията в България. Думите им са трогателни: „Ние нямаме средства, които да изпратим, но имаме свободни стаи и ще приемем всеки японец, който иска да дойде в България, в този момент.” Усещането, че не само ние тъжим, но че и много българи съпреживяват трагедията с нас е изключително ценно.”

Още в деня след опустошителното земетресение пред посолството дойдоха ученици, които закичиха дърветата с жерави от оригами (символ на надеждата и здравето)

Когато на хиляди километри от теб има духовно съпричастни на мъката ти хора, намираш сили да се усмихнеш. За усмивките на хората в Япония Ая Отаки работи ежедневно. Всеки ден тя изпраща на Министерството на външните работи информация за инициативите на българи. По думите й, макар и депресирани, щом усетят подкрепата, бедстващите ще имат сила да се изправят на крака, по-силни отпреди.

Традициите на духа и празника

За всички нас, свидетели на трагедията в Япония, необясними бяха не гигантските размери на природното бедствие, а силата на духа на обикновения японец. Този, който часове наред стои на опашка за чаша вода, подаващ ръка на самотен възрастен човек и отново солидарността в трудни и радостни моменти.

„Традиционните празници, театралните форми, бойните изкуства, ритуалите като чайната церемония и икебаната са световноизвестни. А японската култура е изградена върху вековни ритуали, те са формирали и духовността на хората. Съдържанието им е основано на почитта към човека и природата. Например чайната церемония има дълбоко културно значение за японците. Съвременните хора не правят всичко, което се е изпълнявало преди години, но философията на ритуала е това, което се цени най-много. Чайната церемония е олицетворение на уважението, което поднасяме един на друг, гостоприемството и приятелското отношение. Икебаната, както знаете, не е само декорация на цветя. В основата на нейната философия е балансът между трите елемента – небе, земя и човек. Хармонията между природата и хората е вплетена в светоусещането на японеца. А оттук почитта към природата и към другия човек са станали част от нашите духовни ценности.

Днес редица млади японци не познават добре ритуалите, но нашето общество е изградено така, че да има приемственост между поколенията и младите да бъдат обучени във вековните ни традиции и исконни ценности.

В празничния си календар имаме и специален ден, посветен на уважението към възрастните хора, и ден, в който почитаме израстването на децата. В Япония се счита, че възрастните хора имат много знания и опит, предаден на всички нас, и по тази причина благодарността ни е голяма и искрена. Празникът на вишните не е официален празник, но е изключително тачен. Той ни подканва да се насладим на цветовете на вишните в началото на пролетта. Вишневият цвят символизира красотата и мимолетността, а хората излизат навън и съзерцавайки вишните, пеят, танцуват и се радват заедно със съседите, приятелите и гостите си. Тази година на някои места в Япония хората се отказаха да празнуват цъфтежа на вишните в знак на солидарност с пострадалите от бедствието и в желанието си да спестят средства, които да дарят на пострадалите. В Япония е налице дух на взаимопомощ. Когато някой страда, всички се солидаризират в желанието си да му помогнат.”

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година