Април 2011 • Брой 2

От редактора

Уинааса

или ментови истории, събрани в напръстник

Нощта, облечена в тюркоазена роба, бавно слизаше по хълма, следвана от ноемврийския хлад, сякаш за да приветства странното шествие. От високота джамия в пясъчен цвят се изви гласът на имама, последваха го още един и още един. Песните им се сляха в разговор, мек и плавен като извивките на пустинна дюна. Вечерните сенки пълзяха по червените дувари и тесните улици, приличащи на големи, странни птици, излезли за късна разходка край градските стени. Маракеш се готвеше да посрещне нощта. Седях на високата тераса от ковано желязо, увита в мек шал, тялото ми потреперваше от докосването на хладната вечер. Отпивах от ментовия чай с кедрови ядки и вдишвах аромата на подправки, на чай и кафе, на току-що изпечен хляб, на зрели фурми и билки. Откъде да започна разказа си - от традицията, съшита в цветно платно и изрисувала татуираните ръце на жените... Или от храната, от ароматния кускус с шафран и бадеми, от лютата хариса и апетитното агнешко - или двете истории са като една, толкова преплетени, че не помня коя беше първа. „Вкусната храна при нас е като пожелание за дълъг и щастлив живот.” Старецът изрече думите тихо и като заклинание. Седнал върху козя кожа, обвит в ароматна пелена, той ритуално добавяше пресни листенца мента в чугунения чайник. После изсипваше съдържанието на чайника в чашки малко по-големи от напръстник и ги поднасяше на минувачите. Приведеното му напред тяло беше увито в дреха в пясъчен цвят, тъмното му лице изглеждаше спокойно и отпуснато, докато разбутваше малките въгленчета, които сърдито се зачервяваха до огнено. Беше встрани от Големия площад, приведен и спокоен, всяка вечер на едно и също място. Открояваше се на фона на шумната тълпа, която се носеше на талази, следвайки посоката на ароматите. Минаваше пет и на площада вече се събираха нетърпеливи търговци с украсени сергии, подреждаха маси, застлани с бели мушами, разпалваха скарите, върху които по-късно щеше да се пече месото, и разговаряха на висок глас. Шумът от накичените колички, препълнени с вкусни храни, купчини от току-що сварени охлюви и грижливо подредени портокали и мандарини се смесваше с подвикванията на млади мъже, размахващи мазни листове описващи местни вкусотии и канещи туристите да се присъединят към тяхната кухня. Ритуал, който бележеше края на всеки ден в Маракеш. Празник на храната като традиция, като благодарност и упование. Свещенодействие, което описва срещата на човека с насъщния, усещане за история, такава, която всеки пише по различен начин, а тази започва и свършва в Маракеш, възрастния продавач на ментов чай и шумния площад на залез слънце.

* Уинааса – (от арабски) Място за срещи и разговори, седянка.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година