Март 2011 • Брой 1

От редактора

Да обитаваш настоящето

С

едя пред светлия монитор на лаптопа някъде в малките часове на нощта и се опитвам да дам шанс на думите сами да решат коя пред коя да застане, пръстите ми трескаво се разхождат по клавишите. Харесва ми как изглеждат буквите. А те, все едно усетили моето неочаквано предразположение, се втурват една през друга и се наблъскват върху листа, приличат на купчина от нетърпение. Чакайте, не може така, така не става. Поглеждат ме закачливо изпод рошавите се перчеми и неразбиращо пристъпват от крак на крак. Изглеждат смешно в новите си червени обувки с дълги връзки и натруфени кадифени роклички, аз ли ги облякох така? Подскачат и се чудят защо да не може. Сега играта е да са в неясен безпорядък. Докато си мисля, че владея положението, то вече владее мен. Нямам нищо против, резултатът ми харесва. Текстът живее свой собствен живот и това няма общо с мен. Продължавам нататък в гората от мисли и идеи. Сега повече искам да пиша за две неща – как настоящето обживява нашето лично пространство и как ние търсим своето малко черно-бяло квадратче, в което да застанем. Да се поотупаме, поогледаме и да се ориентираме кой и къде. Разбира се, няма шанс в тази навалица от идеи, мисли, топуркащи предложения и неясни претенции да останеш сам. Това му е хубавото на нашето настояще, дори човекът, който ти се усмихва от изпотения прозорец на трамвая, изведнъж ти става близък. И ти му се усмихваш. Седиш в средата на настоящето, оглеждаш се във витрините между кичозно нагласените бездушни модели, търсещи одобрение от всеки преминаващ. После тръгваш по дъждовните улици, опитваш се да се надбягваш с капките, но все някоя те настига. В края на улицата разбираш, че пътуването ти е било по-скоро навътре към себе си, а трамвайните релси върху студеносивия асфалт са само посока. Така, за да не губиш линията. Движението само търси своя нова траектория.

Втората тема естествено се наглася на листа, а думите все така опитват да се избутат една друга. Историята е за нашето си търсене, това на списание За ХОРАТА, търсенето на нови хора, които да ти показваме, може да е човекът, чието лице ми се усмихваше през изпотеното стъкло на трамвая, може да е минувач, забързан в своето си невъзможно ежедневие, може да е твоята история. Така че да се срещаме всяка трета събота от месеца, за да си говорим на тези теми, а и на много други. Да си бъбрим и така, от дума на дума, заедно да се озоваваме на места, които дори не подозираме. Съпровождани единствено от аромата на настоящето.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година