Брой 287

От редактора

Пустинни хора


Пустинята заспа – пременена, дълбока, студена, сгушена в своята прегръдка. Беше затрупала с новата си премяна старите грехове. Ветровете, идващи от юг, рисуваха странни фигури със снагата й. Покриваха греховете на хората, които търсеха в безкрая своя шанс за ново начало. Своята възможност да сторят най-доброто за утрешния ден. Тя можеше и искаше да ги приюти. Сега протегна ръцете си към хоризонта и се приготви за дългите среднощни разговори със звездите, те винаги имаха интересни истории за разказване. А кой може да бъде по-добър слушател от пустинята?
На сутринта се събуди все така тръпнеща и свенлива, посрещна лъчите на надеждата и им позволи да се разходят нахално по повърхността й. Позволи им да я стоплят и дарят с очакването за нещо по-добро. Пустинята беше храм или самота за хората, които търсеха утехата й в моменти, когато имаха способността да се чувстват ненужни и в същото време ги закриляше. Даваше им пустошта, от която понякога така силно се нуждаеха, без да иска нищо в замяна.
Пустинята е отшелничество, бягство на хората от хората, не завинаги, а само в моментите, когато времето така бързо препуска край нас, че не можем да го спрем. Само когато имаме нужда да заключим някъде старите спомени, за да ги потърсим някой ден отново, да им вдъхнем нов живот и да ги преживеем с нови сили. Само когато безкрайността е единственото възможно скривалище. Да оставаме там, необезпокоявани от безкрая за ден, седмица, месец или по-дълго, за да си спомняме миговете, в които сме били щастливи, за несбъднатите мечти, за времето, когато сме били деца, а после влюбени. За думите, които сме казали, и тези, които все още остават неизречени. Всеки открива своята пустиня, докато израства, опознава себе си и другите, докато търси отговори и накрая, изморен от несъществуващи истини, се изправя сам на нейния праг.

Пустинята е част от нас. Пустинните хора – това сме ние. Успели сме да я съхраним в сърцата си, защото това е нашият недостъпен храм, където душата ни разкрива своята болка и радост. Където се връщаме, когато имаме нужда да подредим новите спомени до грижливо пазените стари, да запазим малкото добрина, която сме получили, да се усмихваме на всяка нова крачка, която ни предстои да извървим, за да оставим следа.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година