Брой 283

От редактора

Всички пътища


Бледожълтото на сутрeшното слънце, приседнало на керемидите, обсъжда нещо важно с мъглата, прегърнала градa. Усещам играта на тънките снопчета върху лицето си, частици, подарени ми от слънцето, усещането, че не съм сама. Аромат на кафе и предчувствие за ден. Винаги съм харесвала тези мигове от денонощието. Разлиствам страниците на списание За ХОРАТА от последната година, спирам се върху лица и си припомням истории. Някои вече са отминали, други са станали по-видими, по-плътни и ясни. Образи, истории, докосване. Всеки от тях е оставил по нещо, направил е така, че невидимите неща да станат видими. Символите да се превърнат в опора, а посоките... те са много. Криволичещи, кратки, заровени в хоризонта, не е нужно да следвам една, бих опитала да ги обходя, има мисъл!
Всяка посока е среща. Всяка среща е прокарала своя път или мъничко е променила моя, затова сега ми се иска да съм имала повече от тези срещи, да не спират и през следващите дни, месеци, години. Бих искала да ме чакат много от тях, да са наблизо, когато ми се прииска да тръгна по долния или по горния път, да са там дори когато нямам нужда да го знам. Истории на хора, вплетени в шарена черга, невчесани, босоноги, прашни или поизлъскани, върволици от разговори за непознатото и близкото, как ми се иска да имам по много от тях. Докато пиша тези редове, попаднах на нещо много топло и човешко, сякаш думите сами ме намериха, изблъскаха огромното количество информация, преливаща в глобалната мрежа, и се подредиха пред погледа ми. Думи на 87-годишна жена, в които има толкова силен устрем и позитивизъм, че ми се иска аз да ги бях написала... Ако можех да изживея живота си отново, бих си позволила да бъда по-глупава или по-наивна – както ви харесва. Щях да приемам нещата по-малко сериозно. Щях да си позволя да бъда по-луда. Бих се възползвала от повече шансове. Бих предприела повече пътувания. Бих изкачила повече планини. И бих преплувала повече реки. И бих видяла повече залези. Ако трябва да изживея живота си отново, бих отишла на места, на които никога не съм била, бих правила неща, които никога не съм правила, бих пътувала още по-надалеч. Ако можех да изживея живота си отново, бих започнала да ходя мечешката още рано напролет и бих продължила така до края. Бих играла повече хокей. Не бих се съобразявала чак толкова с общоприетите норми, освен ако не е крайно наложително. Бих яздила кончета в много въртележки. Бих набрала много маргаритки...

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година