Брой 201

От редактора

Другата история


Светлината от подвижната лампа минаваше по лицата на светци и се плъзгаше по опушените до черно колони. Малки процепи на всяка от страните пускаха струйки светлина и свеж въздух. Тишината тук беше като у дома си. „Това е Христос в капсула или ракета, а тук – уникална рисунка на Божия син, на която са нарисувани и вътрешните му органи”, екскурзоводката разказваше увлекателни истории за светци и светици, за зографи и дарители и местеше лампата от едно място на друго. Всичко е съхранено така, както е било преди векове. Дали заради това, че църквата е вкопана в земята, дали заради легендите, вдъхващи страхопочитание, или заради неповторимите стенописи мястото беше съхранило традиция, пренесена през времето до нас, история, която всеки любопитен би искал да научи. Друго пространство с различно настроение, запазило се до днес. А навън животът придобиваше други очертания, хората говореха на висок глас, колите и автобусчетата с нетърпеливи посетители се разминаваха по улиците. Добърско се отнасяше гостоприемно към всеки, който е дошъл, за да разгледа една от най-интересните запазени църкви у нас.

По оцветените в светлосиньо плочки нямаше следи от това, което се е случвало в подземието преди повече от 65 години. Едно от помещенията в немския концентрационен лагер „Маутхаузен” сега приличаше на огромен склад с циментов под и фаянсови плочки. В текста преди металната врата пишеше, че така по-лесно се поддържа чистота и се измиват отпечатъците от насилие. Белезите на жестокост, отнемането на човешки живот и страданието обаче се бяха просмукали навсякъде и нито времето, нито хората щяха да успеят да ги измият. Мислех си, че опитите да се скрият зверствата под земята, далеч от очите на местното население, да се приглушат виковете на умиращите са останали без резултат.

Това са две истории, далечни във времето и коренно различни една от друга. Първата е за опитите да се съхрани нещо истинско, като се скрие от очите на хората, за място, което Земята приема спокойно и пази векове. А втората е за опитите да се потули човешката жестокост, за място, което и до днес Земята отказва да приеме.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година