Места и открития

14 Декември 2011

Българка даде името си на новооткрита пещера. Ру е все още неизследвана зона в Северна Албания

Географско откритие – така нарекоха с гордост новината за новооткритата пещера в Албания група български пещерняци. Според геоложките прогнози Ру има поне 1350 м дълбочина, което я нарежда сред най-големите пропасти на планетата. Елитният отбор от печени и калени във всякакви условия момичета и момчета са успели да се натъкнат на непознатия природен феномен в района на връх Радоина в Северна Албания. Пропастната пещера Ру, кръстена на Румяна, една от двете млади дами участнички в експедицията, вече е официално регистрирана като втора по дълбочина пещера в съседна Албания. Оказва се, че тя е с най-големия каскаден отвес от 320 м и освен това е с все още недостигнат край. Още една гордост на нашите пещерняци е, че Ру отстъпва само на най-дълбоката пещера в Албания ВВ30, която отново е свързана с имената на български изследователи. Вече 20 години продължават българските спелеоложки проучвания в Албания. Когато страната едва едва се открехва за чужденци, българските пещерняци започват да се конкурират с италианците - кои ще открият най-дълбоките пропасти и пещерни системи в Албанските Алпи. Две нежни момичета са талисман за колегите си. Румяна Йотова е студентка по социология. Точно тя се натъква на пещерата. Другата запалена пещернячка е Антония Влайкова, IT специалист към фондация "Блулинк". На нея се пада честта да картографира с помощта на компютърна програма пропастта. Ръководителят им Енчо Енчев успешно съчетава хобито и професията си. Той организира тийм билдинги, приключенски програми. Участвал е в изследването на шестата по дълбочина пещера в света в Кавказ. Георги Стайчев, който отговаря за техническата поддръжка на експедицията, е инженер и има фирма за алтернативни енергоизточници. Всички любители на екстремното са със сериозни професии и може би затова са заедно. Затова и щастието им се усмихва. През 2010 г. момчетата и момичетата от Пещерен клуб и спелео училище "София" се завръщат от най-дълбоката пещера в Източна Европа "Лукина яма" в Хърватия, 15-а в света. Тогава решават да отскочат и до Албания. Магнитът, който ги привлича е труднодостъпният и непроучван до този момент район - национален парк Тет. Върхът е далеч от всякакви туристически маршрути и няма дори най-обикновена маркирана пътека. Идеята е да направят кратка проучвателна експедиция и да набележат пещера с потенциал за голяма дълбочина. Петима ентусиасти се натоварват на автомобил и потеглят на разузнаване. Пътят от София до карстовия масив Тет е 650 км, като в последните 30 км няма никакви пътища. Няма как, оставят колата и се изкачват нагоре с багажа. Временния си лагер разполагат на скалисто местенце, разпределят се по групи и се впускат да проучват района. Изследват десетки отвесни пещери, докато попаднат на нещо огромно. Всичко е като на филм. Щастието ги спохожда неочаквано. Румяна се натъква на пещерата. Момичето хвърля камък в цепката, но звук от удар в дъно изобщо не чува. Групата влиза вътре и екипира първите 70 метра, но пещерата продължава надолу. Събират всичките си въжета - около 140 метра, но и след тях пещерата продължава. Историята се случва през септември 2010 г., а през ноември групата идва за втори път, като вече си води и геолог. От неговите проучвания разбират, че трябва да очакват около 1350-метрова пропаст. Входът се намира на терасовидно каменно плато на 2225 м надморска височина, а пещерата се развива надолу. Изворите на Тет са на 860 м. Пещерата се развива като кладенец, абсолютно отвесно. Българите работят в защитена територия, в която е забранено дори да се пали огън. Топлят се с екипировката си и пухени якета. Събират боклуците и накрая ги свалят със себе си, така че след тях всичко е останало в девствения си вид. Групата си готви на малки примусчета в лагерите в пещерата и на по-големи в базов лагер. Храната и целият багаж изнасят на гръб. Колко здрав физически трябва да си, за да издържиш преход от около 5-6 часа по труднодостъпен терен? Раниците тежат минимум 30 кг на курс, а курсовете са много. Багажът се оказва тонове. Трудно е да си представим, но пещерняците носят със себе си генератор, перфоратори за скалите, бивачна и лична екипировка плюс екипировката за проникване в пропастни пещери. Разбира се, не може да се мине и без българска разработка – спелеотелеком. Що е то? Разпънат телефонен кабел от базовия лагер, който се спуска в самата пещера. Затова пък разполагат с постоянна връзка. Може да се обаждат дори от дъното. Най-страшният инцидент по време на експедицията едва не завършва трагично и не взема човешки жертви – заради започнал силен дъжд, пещерата се наводнява и част от екипа остава дълбоко вътре. Придошлите води и падащите около тях камъни с големина колкото телевизори едва не убиват групата. Отвън, в базовия лагер стоят техните колеги и тръпнат от ужас. Всички се молят дъждът да спре, за да не удави хората вътре. В този момент най-важно е хладнокръвието на нашите. “Иначе сега не бихме говорили с вас”, казва Жоро. Какво представлява пещерата? В първите около 300 метра пропастта е вертикален кладенец, който следва подземната конфигурация на един от разломите. В него липсват междинни прагове и каменни блокажи. Ширината на кладенеца варира от няколко метра до 20 метра. В някои участъци по вертикалната му ос се разкриват връзки към съседни кладенци със сходна структура. Най-страшното започва на 350 метра под земята. “Там обликът на пещерата се променя. Трудно се преодоляват характерните стеснения, а оттук нататък следва зона с меандри”, разказва Енчо Енчев, ръководител на експедиция “Радоина 2011”. Пещерняците с удоволствие показват карта, която се вие дълга като змия или като древен папирос. И тъй като те са успели да слязат едва на 450 метра под земята, предстоят нови експедиции в района и нови открития. И влизане докрай в Ру, която най-вероятно завършва с ледена тапа или блокаж както много от останалите пещери в района, който е известен със своите изключителни природни феномени. И тъй като вече са си свои, след като полицията отнела книжката на един от нашите, в участъка не могли да се разберат на никакъв друг език и полицаите изненадано попитали: Ама вие вече не знаете ли албански? Едно от най-ценните неща са и събраните биоспелеологични проби за определяне на видовете животни в пещерата, които се обработват в националния природонаучен музей към БАН. Интерес представляват два екземпляра от най-вероятно нова за науката стигобионтна пиявица, събрана от езерце около 420 метра навътре в пещерата. Пробите са изпратени за определяне в Словения. Събрани са и безцветни нематоди, пълзящи по стените в началните 100 метра и един представител на насекомите – бръмбар хоботник, който вероятно случайно е попаднал в пропастта.

Коментари


Comments powered by Disqus

Последни статии