Лица и събития

12 Декември 2011

Стар, солен цвят

Cap Fere в Акватания мирише на море, на вечност и на нещо екзотично... Едно рибарско селце, силно отдадено на океана, където ти трябват единствено чифт еспадрили, панамена шапка и колело... В югозападния край на Франция, в историческата област Гаскония, наричана днес Акватания, се намира най-голямата в Европа гора от морска пиния. Сред нея се разполага дълбоко врязаният в Атлантическия океан нос Фере – провлак, разделящ океана от залива на Аркашон, и е същевременно вододел между знаменития курортен град Аркашон и селото Кап Фере.

Аркашон е град от 150 години. На 2 май 1857 г. император Наполеон III подписва указ, превръщащ дотогавашното рибарско селце с не повече от 400 жители в курортен център, който много бързо придобива популярност сред заможните предприемачи от Бордо и околностите. Силно препоръчваните морски бани в залива му носят слава и скоро градът се разраства и се превръща в един от трите най-стари курорта на европейския бряг на океана заедно с Биариц и Довил. По същото време тук се засаждат и горите от морска пиния. Вид, които успява да се справя с постоянния поход на дюните върху червеникавата торфена почва на бреговете. Забележително и елегантно е търпението на пиниите, сраснали съществуването си с пясъците на океана...

Една от най-големите забележителности тук е природен феномен – най-голямата пясъчна дюна на Европа – дюната Пилар (Dune de Pyla). Тя се намира на южния бряг към Атлантическия океан, който води към залива на Аркашон. Дюната е дълга 3 км, 500 м широка и 107 м в най-високата си част, но най-интересното е, че пясъците й завземат все по-голяма територия от брега и намаляват боровите гори с по 5 метра ежегодно! И точно от другата страна на залива се намира селото Кап Фере. Пълната противоположност на прочут курорт и верен пристан за всички ексцентрични пъстри „птици”, бягащи от тривиалното и очаквано лятно приключение. В Кап Фере има две хлебарници, една аптека и ежедневен пазар, който отваря в 9 и в 13.30 часа всичко приключва. Десетина истински чаровни ресторанта и няколко бара с чудни коктейли с шампанско и манго например... Животът в Кап Фере е като да оближеш пръстите си, след като си довършил бурканче с домашно сладко! От кайсии например, с потопена вътре съблазнително лъскава шушулка ванилия, пълна с миниатюрни точици, безценно вкусна ванилия... вкусът на Франция и прословутото й „изкуство да се живее”. Живот спонтанен и лек, с аромат на простота, радост от живота и на океан... Гризвам ръба на ръжената франзела, която току-що съм купила на пазара, и я мятам при останалите продукти в кошница отзад на колелото. То е малко, метално ретро колело, учудващо леко и стабилно, което аз като всички летни обитатели на носа предварително съм резервирала през интернет и с пристигането съм наела. Колелото е най-верният и симпатичен транспорт тук. Всички карат велосипеди, така няма трафик, задръстване, няма замърсяване и шум, а спортуваш активно, независим си и можеш да изпиеш колкото искаш вино, стига да можеш да балансираш по обратния път през гората. А виното е от Бордо, прелестният старинен и богат град се намира на 50 км от носа. Съседният регион е най- винарското сърце на Франция и изобилието на първокласни и световно прочути сортове вино създава едно от малкото необходими проявления на лукса, когато си на носа, а и е достатъчна причина да поостанеш. Тук почти всички са отседнали във вили под наем, а късметлиите – в свои собствени. Хотелите са съвсем малко, буквално няколко, и са много малки, всъщност вили. Няма масов туризъм, няма забележителности, а историята се е отдала преди всичко на природата. Можеш, разбира се, да я откриеш, разхождайки се по крайбрежието, тук там в бетонни разрушени бункери, напомнящи за военновременните десанти. А също и в стария фар в центъра на селото. Неговата централна забележителност! Най-интересното тук не е сътворено от хората, по-скоро съществува в невероятен синхрон с човешката дейност и цивилизацията, без да изпитва особени влияния. Далечна гръмотевична буря някъде съвсем наблизо... През гората от другата страна на носа се намира същинският океан. От другата страна на носа е само океанът с правата отдаденост на брега, широко и равно отворен в Бискайския залив. Бурите се раждат там и често изневиделица, бързите водни ветрове струпват облаците и сред ярко слънчевия ден се развихря дъждовна мъгла, но кротка и топла познала доброто чувство на Гълфстрийм... Не е мрачно – просто вали. Всички къщи носят вариациите на онзи странен, неназовим цвят на старо осолено изветрено дърво, един от цветовете, които откриваш върху черупките на стридите... стар, солен цвят... През повечето време от годината климатът е мек и много влажен. Топло е, уханно и живо. Ако имаш покрив над огъня си, можеш да поканиш приятели на барбекю... Близостта с областта на баските в Испания се усеща силно в архитектурата, в храната... основно тук хапваш благата на океана, но и много дивеч, районът е богат на птичи видове, подходящи за лов и вечеря. Кухнята изобилства от току-що извадените от платформите на рибарите стриди, най-забележителните, които можеш да откриеш в цяла Франция, различни размери и форми морски охлюви и рапани, едри миди, придружени с много кайма, лук и подправки, домашни пилета, гълъби и пъдпъдъци, пълнени с телешки дроб и трюфели... Храната е наистина впечатляваща, но не и лека, така че карането на колело и плуването в хладните води на океана при отлив, в най-горещите дни на август температурата на океана е около 18°C, действат точно както е необходимо! Отнякъде те завладява ароматът на съхнеща на слънцето океанска вода....

Естествено, плажът е навсякъде. Когато вятърът е благосклонен, е чуден момент да наемеш малка дървена лодка и да потеглиш с кошници за пикник към близките островни насипи, след превъзходен обяд и омайно вино е важно да внимаваш къде заспиваш, тъй като според часа океанът се завръща и променя силно очакванията ти за това докъде е сушата. Най-големият спектакъл тук са ефектите на светлината и настроенията на океана! Явно сериозно влюбен в луната, океанът неотменно следва нейните посоки. Ниското море, високото море – така наричат французите прилива и отлива. По тези брегове на Атлантика можеш да наблюдаваш с дни едни от най-зрелищните фази на окенската вода. Това е Кап Фере на океана, едно село на ръба на Европа. Трябват ти две-три стари платна от рибарски лодки, за да си направиш заслон и да приготвиш вечеря на открито след шумовете на близката вода и пиниите. Роклята ще си ушиеш от памучните тъкани на цветя в сандъците на рибарските жени, ще си нанижеш миди с много нежност за бижута, а елегантната простота на еспадрилите ще те отведе по прашния и хрупкав от игличките на пиниите път на плаж, който може да бъде навсякъде... където все още можеш да си просто себе си и да поддържаш силно устойчивото и непреодолимо лято в природата си завинаги!

Коментари


Comments powered by Disqus