Места и открития

09 Ноември 2011

Сънувано-филмирано

В конкуренция с над 30 филма от цял свят документалния проект на Адела Пеева Сънувам старци получи специалната награда фестивала на етнографския филм в Белград. Без особен шум филмът взе и наградата на публиката и на Лондонския фестивал на кралската антропологическа академия през юни. Според Адела Пеева, независимо дали са направени в Кан или Тутракан, автентичните хорски истории докосват сетивата и естествено намират пътя към публиката.

Представяме ти част от историята зад филма Сънувам старци, разказана ни от неговата създателка.

„Бих обобщила историята така: Сънувам старци представя съкровеното желание на хората да играят. Играта е част от съществото им, те сякаш живеят за нея.

Ако трябва да бъда конкретна, това е документален разказ за кукери, създаден съвместно с Националния етнографски музей към БАН. Преди време във връзка с тяхна поръчка успях да открия архивен филм от кинопреглед от 1944 година. Кадрите, заснети в тогавашното село Сушица (днес квартал на Карлово), представяха изпълнение на кукерски игри, разигравани в последната събота преди Сирни заговезни. Материалът беше особено любопитен и впечатляващ. Оттук произтече и решението ми да отида и открия на място местните жители, участвали в онези кукерски игри. Искаше ми се да разбера дали в това село все още има изпълнители на древен обред и възможно ли е някой да разпознае близките си. С екипа открихме с изненада, че традицията продължава, и с малки изключения през 60-те години (поради забрана) тя не спирана.

Кукерският състав се подготвя през годината и почти цялото село участва, включително и жените. Ние добре познаваме игрите в Перник, но Сушица е едно от многото села у нас, които още поддържат тази традиция. Считат я за празник на душата. Сами си правят костюмите, обогатяват ги, традицията е жизнена и автентична.

Невероятното се случи тогава, когато местните хора, гледайки филма, припознаха своите близки, деди и прадеди. Този удивителен емоционален момент породи и вътрешния разказ за едно топло и дълго другарство. В Сънувам старци историята се завърта около двама възрастни мъже, близки приятели, изпълнители на кукерски танци. Те са казват Дечо и Иван. По-възрастният от тях – бай Иван, вече не може да е кукер, трудно му е, задъхва се. Тъжно му е, че не може да участва в игрите. Същевременно Дечо решава да му направи подарък - макет на кукер в човешки ръст, създаден сдякаш за да замести бай Иван. В деня на кукерските игри този модел е занесен на трафопоста, за да може всеки от селото да види кукера, наречен на бай Иван.

А зрителите ще бъдат свидетели на една човешка история, откриваща значението на привързаността и как участието в традицията е същностно за самоличността на човека, на едно цяло село, а защо не и на една нация.

В Сушица кукерите се наричат старци, а филмът носи това име, тъй като Дечо споделя пред камерата, че празникът за тях не се изчерпва само в конкретния ден. „Цяла година сънувам старци, или играя, или чувам звънците”, казва той.

А зрителите ще могат да видят цялата история скоро. Филмът вече е закупен от БНТ и, предполагам, ще бъде излъчен в навечерието на Сирни заговезни догодина.”<-->

Коментари


Comments powered by Disqus