Изкуства

09 Ноември 2011

Мукава, риба, перспектива

Думи за най-новата му изложба и за многото негови светове от художника Росен Рашев–Рошпака.

С него никога не си завършваш приказката. Един вечно усмихнат човек, който кръщава уличните кучета и говори на врабците. Рисува, разказва.

Изложбата ти в Галерия 1908, можем да кажем, е станала традиционна. Какво е различното този път?

Ще откриеш няколко нови неща. Първата изненада е, че Доразкажи ми приказка е изложба, съставена от две изложби. В продължение на 15 дни картините ще са едни, следващите 15 дни ще са други. Изложил съм рисунки, мукави и платна. Щастлив съм също, че за първи път в галерията има красиви китайски мебели и посетителят ще се чувства като в дом. За първи път рисувам върху твърдата плоскост мукава (пресована хартия), а линията на рисунката е с оловен молив. Появиха се нови фантастични ефекти, все едно гледаш същество от друга планета и то отключва в теб неподозирано въображение. Другото ми откритие е лаковата живопис, тя напомня класическата живопис на старите майстори. В нея има светлина, сянка, рефлекс и полутон. Хубаво ми беше да открия наново класическите принципи на маслената живопис и рисунките от младините ми. Настоящите са направени с китайски туш. В новата изложба с тях се връщам към сферичната перспектива, изглежда като да разрежеш ябълка, за да я погледнеш от всички гледни точки. Има и друго – новите работи ми напомнят на писането на хайку – на смисъл, който се довършва от четящия. Та, гледайки картините, си мечтая хората сами да дописват приказката.

Не рискуваш ли да загубиш част от почитателите, които харесват Рошпака наивист?

Хвърлям се в дълбокото с риска да не бъда разбран, да кажат, че старите ми работи са по-добри. Изкуството е за смелите, то е смелостта да бъдеш отново себе си по нов начин. Всичко, което съм създал до момента, е съдържало в себе си риска. За мен без риска не идва голямата свобода. Когато бях малък и мечтаех да стана художник, си представях, че така изглежда свободата. По-късно вече знаех, че няма да бъда от онези, които цял живот рисуват една картина. Умората идва, връхлита ме апатия, занаятът на художник започва да измества искреността, изненадата. Скъпо ми е постоянно да се изненадвам. Като нарисувам една картина и на другия ден я откривам в ателието си, се изненадвам – казвам си: „Брей, колко много светове има в самия мен!”.

Какво ти споделят хората след среща с твои работи?

„Много хубаво се живее сред твоите картини” – чувал съм това изречение и няма по-голяма радост от това да ми кажат, че се чувстват щастливи с тях. Събирал съм мисли на хора и съм установявал, че често говорим на един език. Тези срещи ме карат да мисля, че съм разбираем художник. И в срещите ми с белите платна е така, искам там да оставя онази човечност, добрина, мъдрост, смиреност и радост от живота, които откривам навсякъде.

Коментари


Comments powered by Disqus