Препоръчваме ти

07 Ноември 2011

Ставай за училище

Дизайнерът Теодор Лулчев за новото си поприще като директор на Училището за самопомощ Кофоедс.

От дни в София работи училище за самопомощ на датската Фондация Кофоедс. То е шестнадесетият подобен център на фондацията в Европа. Целта му е да развива дейности и услуги за социално изолирани и уязвими групи чрез обучения и консултации. Намирането на работа и адаптацията към обществото ще са най-важната част от ежедневието на Теодор Лулчев и група от психолози, социални работници и юристи. 

Какво отличава новооткритото училище Кофоедс от  социалният център?

Училището Кофоедс е система за образование на хора, ясно и съзнателно решени да променят начина си съществуване. Освен с „добре дошли” ще ги посрещнем с психолог и преподаватели. Първата ни задача ще бъде да възстановим чувството за себеуважение на всяка личност. Ще се преминава и през групова работа с използване на техники, които те учат как да бъдеш част от обществото и да мислиш как отново да си активен. Училището е обърнато към всеки без значение на житейските неволи и негативния опит. В Дания например се счита за съмнително, ако не признаваш за падовете и сривовете в живота си. Ние също се интересуваме от негативният опит, защото признаването му е начинът минусите да се преобразуват в плюсове. И ще се опитаме да научим идващите, че с малко труд липсата на качество се превръща в качество. Това отличава училището Кофоедс от социалния център. В социалния център обикновено ти се дава – храна, легло или дрехи, при нас ще се учиш как да ги изработиш сам. Ще добавя и думите на Петър Дънов: „Не давай хляб на гладния, научи го, да го меси”.

Иска ми се специално да акцентирам, че училището Кофоедс е насочено към хора, осъзнали потребността да си стъпят на краката. Подобно признание пред теб самия звучи горе-долу така: „Днес съм на точка нула. Мечтаех да бъда на едно по-високо ниво, но не успях. Пиех или проституирах, но вече не, сега искам отново да вървя нагоре и да свикна да живея сред останалите хора.”

В тази връзка споделям, че ще разчитаме много на пристъпилите прага на училището, защото те ще подават ръка на тези на които решението да стъпят на краката си им липсва.

Какво научи от живота си в Дания за отношението към хората в социална изолация?

Общоприето мнение тук е, че скандинавците са хладни. Да, на пръв поглед e така. Но датското общество съдържа дълбоко вкоренена ангажираността към другия. Обяснението е много прагматично – ако искаш да се чувстваш добре, хората в околния ти свят също трябва да са добре, да живеят, както живееш ти. И в тази връзка социалната им нагласа е да няма крайно нуждаещи се от социална помощ. Просията е незаконна и полицията е длъжна да те прибере, ако те открие да просиш. Основанието на тази мярка е, че ако си дошъл легално в страната, просто няма как да си безработен на улицата. Чисто и просто държавата функционира като изпълнителен орган, един вид „служащ”, а не е феодал. Дания е страна, която води целенасочена политика за поддържане на психичното здраве и социалните функции на гражданите си от 50-те години на ХХ век. Изградила е система на социална превенция, работеща внимателно и ежедневно, а не само преди Коледните празници. Друг интересен пример - ако отидеш на интервю за работа в Дания, ще бъдеш попитан през какви трудности си преминал и как си натрупал опит. И хората не се свенят да си признаят – „провалих се тук и тук, изправих се отново на крака и мога да нося отговорността за действията си отново.” Още един пример: училището „Кофоедс” в Дания има 83-годишна история и огромно пространство. Там за всяка една маргинализирана група има отделно помещение и работилница, в която дошлите се учат, работят, произвеждат, печелят. 

Какво научаваш от срещите си с хората на улицата?

Научавам всекидневно, че най-важното е да ги погледнеш в очите, да заговориш човека на ъгъла, да го попиташ как е, а не със сведен поглед да му пуснеш монетка. Научих се, че когато подаваш бисквити, хубаво е те да са от твоята купичка, за да се увери онзи срещу теб, че не се гнусиш от мръсните му ръце. Да си на улицата и да си избрал тя да е твоят дом означава, че си преминал през много продължително падане. Сигурно ще се изненадаш, но голяма част от хората, които отдавна живеят на улицата, са много по-сигурни от онези, които рискуват утре да загубят работата си. Защото ужасът от перспективата да бъдеш отритнат от обществото е огромен. В тази връзка в нашето училище ни се иска да помагаме на повече на такива случаи.

Разкажи ми за някой истински случай, с който ви предстои да се занимавате?

Едно момче около трийсетте, излязло е наскоро от затвора. Дневният му режим включва ставане в три следобед, игра на ротативки. Десетте лева, дадени му от родителите, не са му достатъчни. Взимал е наркотици, за негов късмет невенозно, и е здрав. Момчето е сръчно, работата с ръце му се удава, придобил е доста умения в затвора. И сега ще видим дали ще иска да ги използва.

Защо реши да се занимаваш със социална дейност?

Моето професионално поприще е друго, но с годините потребността да върша социално полезна дейност излезе на преден план. Може да прозвучи странно, но е донякъде от егоистични подбуди – за да се чувствам добре, за да заспивам спокоен и да говоря с „невидимите” хора, трябваше да са посветя на социална работа. Забелязвам, че често минувачите обръщат главите си настрани, други гледат от „височината” на джипа си този, който рови в кофата за боклук. А ако погледнеш исторически назад във времето, нашето общество е изживявало подем само когато е имало ясно съзнание за духовното си израстване. Някъде през IX век се пишат книги върху кожите на милиони овце, тъй като държавата иска да се създават книги. Или частният пример на братята Георгиеви, дарили личните си средства за построяването на универститета малко преди да България да стане свободна държава. Мисля си, че днес е много важно да успеем да променим отношението си към притежанието. За да бъдем свидетели на социалното и психическото здраве на нашето общество, а не да го неглижираме като маловажно.

Училището Кофоедс стартира дейността си в град София на адрес: ул. Баба Вида 1, ж. к. Хаджи Димитър

Коментари


Comments powered by Disqus